ANNIHILATOR - "Annihilator"

Тринадесети студен албум от канадските траш-легенди Annihilator (!!!!!!). Удивителните за съжаление са в скоби, защото Annihilator спряха да предизвикват вълнение и трепетно очакване преди нов албум някъде преди около 11 години. Тогава оригиналният им вокалист Randy Rampage се завърна краткотрайно за страхотния "Criteria For A Black Widow", но след това последва съдбата на 28 (да, точно толкова, според сайта "Metal Archives") свои колеги музиканти, които не съумяха да оцелеят рамо до рамо с Jeff Waters. В момента официалният състав на групата е редуциран само до лидера Waters и недолюбвания от мнозина Dave Padden (вокал и ритъм китара), който обаче е най-дълго задържалият се певец в Annihilator с внушителните си 7 години стаж.

   Точно в този момент идва и новият, едноименен албум, който трябва да се появи официално по магазините на 17 май. Първото, което трябва да отбележа е, че Dave Padden звучи чудесно. Много стегнати, резки вокали, които може би за първи път пасват перфектно на рифовата вакханалия, създадена от Waters. Досега Padden винаги ми е звучал "прекалено" мелодично, но този път стилът му на пеене е най-доброто, на което можехме да се надяваме. Албумът започва с уникалната седемминутна прогресив-спийд резачка "The Trend", която след 2 минути мелодични уводни китари, се развива в тотален олдскуул трашок в традициите на епохалния "Alice in Hell". Следва "Coward", където скоростта на свирене е умопомрачителна. Нали знаете, че в "YouTube" много любители китаристи качват клипчета, на които свирят китарни партии от любими метъл парчета? Ами…. само един се е осмелил да демонстрира умения, свирейки рифове на Annihilator. Винаги съм бил на мнение, че Jeff Waters е единственият китарист, който може да се мери с Dave Mustaine и James Hetfield, когато става въпрос за бързи траш рифове, редувани със страхотни сола.

   "Ambush", "Betrayed" и "25 Seconds" поддържат скоростното темпо с много здрави китари и вдъхновена структура, много смени на темпото и запомнящи се припеви. Шестото "Nowhere To Go" е едно от най-силните мелодични парчета в над 25-годишната история на групата, а следващите я "The Other Side", "Death in Your Eyes" и "Payback" са много тежки, по-среднотемпови и с груув ориентирано звучене. Затварящото парче на "Annihilator" е кавър на Van Halen-ската "Romeo Delight". Дискът оставя впечатление за един от най-завършените, вдъхновени и ударни албуми, композирани от Waters & Co. Интересен факт е, че за първи път култовото червено ръбесто лого не краси обложка на групата, а самата картинка изобразява една доста грозничка и зловеща зомби-версия на Alice. Ако сте загубили интерес към групата в последните години, сега е моментът да им дадете повторен шанс, защото "Annihilator" се нарежда съвсем достойно до новите албуми на Heathen и Overkill в поредицата от силни траш албуми тази година от ветераните в жанра. Остава само да стискаме палци Jeff да попълни състава по-скоро и най-после да навести България, за да си отвинтим главите от хедбенгинг.