ANNIHILATOR - "Waking the Fury"
2002, SPV Records/Wizard
Кой не знае Jeff Waters, кой не е чувал за него! Това е деветият му албум и вторият в тандем с Joe Comeau, който беше китарист на Overkill, а сега е вокал на Annihilator. Във връзка с голямото текучество в състава на канадската група трябва да отбележим, че втората китара и част от солата са дело на Curran Murphy от Nevermore. Както винаги автор на музиката и продуцент е Waters, само че Joe има пръст в текстовете на цели 4-и парчета. Да припомним, че предишният вокал Randy Rampage бе изгонен, защото, след като се изпокарал с цялата група, скочил на бой с шофьора по време на движение и безмалко не обърнал рейса; свалили го в Литва.
Joe Comeau, който има опит като вокал на пауър метълите Liege Lord, този път е получил възможност за изява и внася разнообразие в традиционния спийд на Annihilator. Албумът е тежък, на моменти дори надминава ранните им класики. Но неясно защо тук-там чистите тежки китари нарочно са замазани, като особено в откриващото парче "Ultra Motion" това леко дразни и като резултат се е получила нелепа индустриализация на звука. На места групата цитира себе си: къде буквално, къде по памет и се усешат отчетливи рифове от предишни албуми, както и вариации на такива. Иначе в албума има доста интересни изпълнения, особено в аранжиментите. Парчето "Lunatic Asylum" съдържа дълго соло на две китари, което обаче умело избягва техничарски оливки. Още по-интересно е разделянето на "Striker" на две части. Връзката между тях не е точно дръм соло, а по-скоро барабанна интерлюдия в стил затишие между две бури.
Като заключение: "Waking the Fury" е сполучлив албум, предлагащ интелигентен спийд метъл, който показва, че Annihilator не забравят корените си, като в същото време сравнително успешно експериментират с нови неща.
сВ. Сигмент
Joe Comeau, който има опит като вокал на пауър метълите Liege Lord, този път е получил възможност за изява и внася разнообразие в традиционния спийд на Annihilator. Албумът е тежък, на моменти дори надминава ранните им класики. Но неясно защо тук-там чистите тежки китари нарочно са замазани, като особено в откриващото парче "Ultra Motion" това леко дразни и като резултат се е получила нелепа индустриализация на звука. На места групата цитира себе си: къде буквално, къде по памет и се усешат отчетливи рифове от предишни албуми, както и вариации на такива. Иначе в албума има доста интересни изпълнения, особено в аранжиментите. Парчето "Lunatic Asylum" съдържа дълго соло на две китари, което обаче умело избягва техничарски оливки. Още по-интересно е разделянето на "Striker" на две части. Връзката между тях не е точно дръм соло, а по-скоро барабанна интерлюдия в стил затишие между две бури.
Като заключение: "Waking the Fury" е сполучлив албум, предлагащ интелигентен спийд метъл, който показва, че Annihilator не забравят корените си, като в същото време сравнително успешно експериментират с нови неща.
сВ. Сигмент
Други ревюта на ANNIHILATOR