ARTILLERY - "When Death Comes"

Artillery са едни от пионерите на класическия спийд и траш звук. Създадена през "античната" 1982 година от братята китаристи Michael и Morten Stutzer, групата никога не успява да се докосне да славата на големите. За периода на цялото си съществуване, с леки прекъсвания, Artillery издават едва пет дългосвирещи албума. Последният - "When Death Comes" е обект на настоящото ревю. И този диск се появава 10 години след като през 1999-а бандата заяви, че се завръща: в тричленен състав и албум недвусмислено озаглавен "B.A.C.K.". Оказа се обаче, че това е просто леко напомняне, за да не бъде заличен споменът за пионерите на датския траш. И така минават още 8 години, за да дойде 2007-а, когато в почти оригинален състав (разбирай: двамата братя на китарите, басистът Peter Thorslund, участвал в най-добрият им албум - прог трашарията "By Inheritance" и майсторът на кожите Carsten Nielsen, който липсва само в диска на първото завръщане "B.A.C.K."), музикантите решават да изтупат прахта от името на бандата, привличайки доста кадърния певец Soren Nico Adamsen. Ерата на вокалиста Flemming Ronsdorf приключва на прага на новото столетие. Две лета по-късно се пръква "When Death Comes". Силен, яростен и завършен траш/спийд албум, който изстрелва Artillery в отбора на големите, ако разбира се петимата успеят да осребрят качеството, което са издали. Албумът започва с едноименното парче и съмненията, че музикантите са решили просто да изкарат някое евро от олдскуул вълната, биват напълно заличени. Това, което ни предлагат петимата датчани, е стегнат траш, но не и негов прочит, както направиха младоците от Municipal Waste, Evile, Bonded By Blood, Gama Bomb и много други знайни и незнайни войни. "When Death Comes" е като мост между пика на стила от средата на 80-те години на 20 век и сегашната агресивна страна. Композициите звучат завършено и ефектно. Бързината не е в никакъв случай предозирана. Гласът на Soren Nico Adamsen напомня на класическите траш вокали и предлага огромна доза хеви влияния. Солата и рифовете извират и заливат като придошла река, а геният на Michael и Morten Stutzer е родил едни от най-мелодичните и запомнящи се припеви в стила въобще. Препратките към "By Inheritance" се откриват още във второто парче "Upon My Cross I Crawl", както и в "Rise Above It All" и "Damned Religion", с умело използваните близкоизточни мотиви. Може да се отбележи, че албумът сплотява по уникален начин европейската (и по-точно немската) и американската школа с поредицата от рифове и сола, както в "10.000 Devils". "Not A Nightmare" напомня по ритъм на последните години на Max Cavalera. Полуакустичната "Delusions of Grandeur" (потенциален химн) и "Uniform" са наново записани версии от демото "Mind Factory", като в случая и двете композиции звучат много по-агресивно и технично. И накрая идва рифовата прелест с думаджийски привкус "The End". Не само заради заглавието това е най-удачният финал на албума. И след всичко изписано единствената оценка, която заслужава "When Death Comes" е 9, защото това завръщане на Artillery е много по-ефективно и много по-стилно от опита през 1999 година.