ASTRAL DOORS - "Notes from the Shadows"

Почитателите на осемдесетарския хард рок/хеви метъл със сигурност са се сблъскали с един доста неприятен проблем - трудно е да се намери съвременна група, която успява да постигне онзи звук, онази емоция, онова настроение. Голяма част от по-младите изпълнители в тези жанрове дори не се опитват да постигнат осемдесетарското звучене - и в това всъщност няма нищо лошо - а много от тези, които се опитват, в крайна сметка звучат като бледи копия на истинската музика.

   В един момент обаче някои почитатели на осемдесетарския хард рок/хеви метъл откриват албум като "Requiem of Time" и още с първите тонове от началната песен им идва да извикат: "Да, по дяволите! Това е моята група!"

   Албумът от 2010-а беше абсолютният връх в творчеството на Astral Doors до тогава. С него шведите вече окончателно изчистиха звученето си и оформиха почерка си. Влиянията от групи като Black Sabbath, Rainbow, Dio се усещаха навсякъде и стана ясно, че това няма да се промени. Не и докато Nils Patrik Johansson и компания обичат тази музика.

   Четири години и два албума по-късно музиката на Astral Doors все още върви в същата посока. Както и досегашното творчество на групата, "Notes From the Shadows" е изпълнен колкото с любов към метъла от осемдесетте, толкова и със собствена индивидуалност. Китаристът Joachim Nordlund кове здрави рифове и вае майсторски сола във всяка песен. Johan Lindstedt на барабаните и Ulf Lagerstroem на баса осигуряват гръмотевичната ритъм секция, от която всеки подобен албум има нужда, а клавиристът Jocke Roberg демонстрира завидно майсторство, когато има възможност за това. Разбира се, вокалите на Nils Patrik Johansson са перфектни, както винаги. Звученето като цяло е доста агресивно и слушателят има време да си отдъхне единствено по време на двете инструментални композиции, "Hoodoo Ceremony" и бонусът "Shadow Prelude in E Minor", и при по-спокойните части на някои песни. Темпото е преобладаващо средно, като има само една по-бърза песен - откриващата, "The Last Temptation of Christ". При все близкото темпо обаче песните в албума не създават усещане за монотонност или еднообразие, дори напротив. Предвид целите, които групата си поставя, всъщност в албума слаби или посредствени изпълнения просто няма. Някак иронично е, но единственото, което може да остави горчив вкус в устата на слушателя, се дължи именно на любовта на групата към величията от миналото. Astral Doors никога не са криели вдъхновението от Rainbow, което пропива музиката им, но пък и преди не го бяха изкарвали на показ така, както го правят в "Shadowchaser" - приликата с "The Man on the Silver Mountain" на групата на Ritchie Blackmore е прекалено голяма, въпреки че структурно двете песни са доста различни. Веднага след това обаче слушателят бива прегазен от "Die Alone" - надминаваща девет минути епика, в която качествата на Astral Doors като композитори и инструменталисти получават възможност да се разгърнат както никога досега. Вплетените в композицията акустични китари, силното присъствие на органа, резките промени в темпото и смразяващият ритъм превръщат песента в нещо незабравимо - тежко, величествено парче, което само по себе си осмисля слушането на албума.

   Разбира се, тук са и заредените с настроение песни с химново звучене, с които феновете да крещят до прегракване на концерт. Такива са "In the Name of Rock" и далата заглавие на албума "Disciples of the Dragon Lord". Надъхващи, енергични композиции, които карат сърцето на слушателя да подскочи. Като целия албум, всъщност.

   В крайна сметка, "Notes from the Shadows" е творба, която задължително трябва да бъде чута от всеки почитател на класическия хеви метъл. Нови идеи и любов към класиката се преплитат в един силен, надъхващ, прекрасен албум, който няма да остави никого безразличен.