AVANTASIA - "Angel Of Babylon / The Wicked Symphony"

"Синдромът на големите бюджети и оскъдните идеи", за който говорех в ревюто си на предишната Avantasia - "The Scarecrow" (прочети), - отново се проявява, и то с двойна сила, понеже боготвореният от едни и заклеймяван от други Tobias Sammet реши да ни поднесе едновременно и двете финални части на трилогията си. Трилогия? Ако броим отделните дискове, те вече засенчват дискографията на доста млади групи, понеже са цели седем на брой (как да пропуснем двойния макси-сингъл "Lost in Space", който рязко промени стабилния мелодик евро-метъл курс на бомбастичния проект и го насочи към захаросаните територии на пауър-поп-стилистиката)… Колкото и да си огладнял обаче за нова порция от сиропирания специалитет на готвача Tobi, 22 песни наведнъж определено присядат. И не е нужно да си метъл диабетик, за да "баялдисаш", както обичаше да казва прабаба ми. Дори качеството на всички 22 парчета да беше на еднаква висота (уви, за съжаление не е!), материалът пак щеше да се размие и бомбастичните фишеци, на които толкова държи Tobias, да изгърмят на вятъра. От двата диска спокойно можеше да се направи един, а второразредните парчета да се поднесат на ламтящите и за трохичките на хер Sammet поп-метъл лакомници в отделна опаковка.

   Но да продължим с рязането на тлъстата двуетажна торта. Сред познатите от предишни "авантазии" лица като неизменния метъл хейтър Michael Kiske, амбициозния натегач Jorn Lande, безвъзвратно залязалия магнумджия Bob Catley, надъхания Russell Allen от Symphony X и безспорни професионалисти като скромния Andre Matos (екс-Angra, Viper) и още по-скромния Oliver Hartmann (екс-At Vance, Hartmann) се открояват и три нови бомбастични (любимата думичка на Tobias Sammet) имена: живата легенда Klaus Meine (Scorpions), гласът-бръснач Tim "Ripper" Owens (екс-Judas Priest, екс-Iced Earth, Yngwie Malmseeen) и кралят на драматизма и театралните превъплъщения Jon Oliva (екс-Savatage, Jon Oliva's Pain, Trans-Siberian Orchestra). Неслучайно трите парчета, в които участват - съответно "Dying for an Angel", "Scales of Justice" и "Death Is Just a Feeling", - са сред най-силните попадения в грандиозния проект. Да не пропуснем и дамската изненада - немската певица Cloudy Yang, чийто страхотен глас превръща "Symphony of Life" в уникален готик шедьовър. Това е и единственото нежно присъствие в 22-те песни - засрамете се, хер Sammet! Уж сте ценител на дамите, пък да допуснете подобен сексизъм! Съгласен съм, че откакто Jorn Lande си пусна хайдушки мустаци, е безумно неотразим, но чак пък толкова… Друго неочаквано силно попадение е "Crestfallen", която започва като дискохит от 1985 година, за да се разгърне в една от най-оригиналните, модерни и епични композиции едновременно. Там до болка познатите дуети Sammet - Lande ни най-малко не накъртват и красноречиво показват, че основният проблем на двуетажната торта не е нито готвачът, нито помощниците му, нито дори обстоятелството, че специалитетът е именно торта (с всичките й там сиропи, пълнежи и захаросани глазури), а единствено и само качеството на материала. И като казах "пълнежи", какво прави в продукция от 2010 година песен от 2007-а (и по-точно от "Lost in Space")? Музиката, текстът и аранжиментът са същите, ала сега във въпросното парче ("Promised Land") вокалните партии на Kiske са изпълнени от Lande и единственото възможно обяснение е, че Tobias Sammet чете "Metal Katehizis" - преди 3 години в ревюто си (прочети) на макси-сингъла бях написал, че в "Promised Land" "великият нявга Michael Kiske скимти жалостиво, сякаш е със смачкан нос и избити предни зъби…" Ала дори да оставим това в кръга на шегата, пълнежите не свършват дотук - потвърждават го клиширани недоразумения като "Rat Race", "Blowing Out the Flame" и "Journey to Arcadia", които заплашват да превърнат иначе представителната торта в куп простеещи пастички от кварталната бакалница. Затова, предвид повишеното количество на прости (в диетологичния смисъл) захари в двуетажния сладкиш, ви препоръчвам да консумирате умерено и с повишено внимание. За да не "баялдисате".