AVANTASIA - "The Scarecrow"

След като преди няколко години беше обявил на всеослушание, че трета Avantasia няма да има, един от най-колоритните и забавни герои на световната метъл сцена - едгайджията Tobias Sammet - възкреси амбициозния си проект първо с обширно EP ("Lost in Space") (ревю), а после и с пълнометражен албум. И тъй като средновековната фентъзи история от "Metal Opera" 1 & 2 малко или много достигна своя финал, вместо да съживява героите си с помощта на разни жълти и булевардни похвати, Tobi е решил да се впусне в дебрите на съвсем нова и футуристична концепция, напомняща до голяма степен сюжета на култови концептуални тави като "Tommy" на The Who и "The Crimson Idol" на W.A.S.P. Навярно заради това и фронтменът на последните (Blackie Lawless) е бил планиран да участва, но в крайна сметка отказва и бива заменен от добре познатия на всички евро-метъл фенове Oliver Hartmann. Сред другите гост-вокалисти блестят имената на царя на мелодрамата Roy Khan (екс-Conception, Kamelot), на всяка манджа мерудията Jorn Lande, неизменният "мразя метъла, ама не спирам да го пея" Michael Kiske, магнумджията Bob Catley и - не е за вярване! - шок-рок гуруто Alice Cooper (за когото искрено се надявам да не е на смъртно легло, както звучи в албума, а просто да е "леко неразположен"). Другото голямо и интересно попадение е струнникът на великите Scorpions Rudolph Schenker, който веднага се разпознава от отварящия риф на "I Don’t Believe In Your Love". Както можеше да се предполага и от макси-сингъла, комерсиалните компромиси в музикално отношение са доста, но не те са големият проблем на албума. А всички, които не цвилят и не носят капаци, знаят, лоши жанрове няма - има само лоша музика. В момента Tobi страда от типичния за постигналите среден успех изпълнители синдром на големите бюджети и оскъдните идеи. Повечето парчета са недостатъчно изпипани на ниво композиция и аранжимент, а в същото време "The Scarecrow" е излишно лустросан и препродуциран. Освен това диалозите между отделните певци не са така динамични и интересни както в предишните две части (сега имаме само една песен с повече от двама вокалисти - едноименната), еднообразните вокални постановки и похвати вече взеха да накъртват, а и грандиозният концептуален поврат предполагаше наличието на нови и по-ярки имена, които да го издигнат на следващото стъпало на многогласовите рок-опери. Остава ни да се надяваме, че с появата на следващата - четвърта! - част, която трябва да излезе през 2010 година, нещата ще се променят, но се боя, че Ernie (поклонниците на първата Avantasiа знаят кой е) пак ще квичи/чурулика/писука там в компанията на надъхани тенорчета.