BLIND GUARDIAN - "At The Edge Of Time"

През последните 12 години като че ли стана традиция германските бардове да издават по един албум през 4 лета и "At The Edge Of Time" не е изключение от това правило. И понеже мнозина от почитателите на квинтета поохладняха към тях след излизането на "A Twist In The Myth", а и самите Guardian завишиха очакванията към новия им продукт в интервютата, които дават (вж. скорошния разговор на "Metal Katehizis" с Andre Olbrich), появата на албум номер 9 от разноликата дискография на "Пазителите" бе съпроводена не само от обичайния за подобни случаи премерен скептицизъм, но и от плахия трепет на надеждата - надеждата, че преди 4 години групата просто е залитнала встрани и сега отново крачи по трънливия си, но неизменно водещ нагоре стръмен път. За радост на поклонниците на "литературния метъл", "At The Edge Of Time" оправдава напълно тези надежди и разсича безкомпромисно всички съмнения за творческото изчерпване на немците. Модерен и като звук, и като продукция, записан с истинска филхармония (нещо, за което групата мечтаеше от много години), актуалният диск е успял да обедини най-представителните черти от ранното и късното творчество на Blind Guardian, съчетавайки типичните за тях пауър и спийд елементи с фолк, прогресив и арт рок влияния, като впечатляващото разнообразие ни най-малко не е за сметка на качеството на материала, нито пък е обточено в одеждите на предвзетия маниеризъм и псевдоерудитската показност.

   Още първото парче задава необятните параметри на "At The Edge Of Time" - най-дългата композиция в диска със своите 9 минути и 17 секунди, "Sacred Worlds" ни потапя в драматичен и мащабен оркестрален аранжимент, за да прелее в епичен среднотемпов симфо пауър; освен всичко друго, тя свидетелства и за перфекционизма на немските бардове, понеже представлява прерaботен вариант на първоначално познатата под името "Sacred" песен, която те записаха за едноименната компютърна игра. Следходникът й "Tanelorn (Into The Void)" моментално се откроява с бясно връхлитащото си темпо и изпепеляващи китари; и в музикално, и в текстово отношение това парче бележи завръщане към ерата 1992-1995-а, възкресявайки литературната вселена на Майкъл Муркок, позната от "Quest For Tanelorn" и "Fast To Madness". За разлика от нея, 6-минутната "Road Of No Release" се вписва напълно в духа на "новия" Blind Guardian - емоционална и атмосферична, тя е вдъхновена от автора на "Последният еднорог" Питър Бийгъл. Трак номер четири - "Ride Into Obsession" - звучи като квинтесенция на култовия "Imaginations From The Other Side" от първата до последната нота; това е и първата от двете композиции по популярната многотомна фентъзи сага "Колелото на времето" на покойния Робърт Джордан. "Curse My Name" е прелестна балада, изпълнена с ирландски фолк елементи и баварски танцови ритми; истинска находка в музикален аспект, текстът й е не по-малко интригуващ, понеже е инспириран от едно от най-значимите политически съчинения на английския класик Джон Милтън, автор на "Изгубеният рай". Шестата песен - "Valkyries" - започва с атмосферично баладично начало, след което възкресява един позабравен риф на прог-титаните Queensryche и елегантно се разплита в традицията на "A Twist In The Myth", като в същото време предлага интересен, по-различен поглед върху същността на тези емблематични за скандинавската митология същества. Раздвижената и многопластова "Control The Divine" отново набляга на тежестта и драматизма, свойствени за "Imaginations From The Other Side", но от нея струят опитът и зрелостта на онези музиканти, които създадоха великолепния "А Night At The Opera". "War Of The Thrones" е другата баладична перла в короната на "At The Edge Of Time" - дълбока, прочувствена и пропита със средновековна атмосфера, центрирана около преливащите с лекота от едно настроение в друго вокали на Hansi Kursch, тя генерира непреодолимо гравитационно поле, в чиято орбита оркестралните партии се надграждат и взаимодействат в перфектна хармония. Тази композиция не само е по-добра от жанровия й сродник "Skalds Аnd Shadows" от предишния албум, но и без преувеличение може да се каже, че се нарежда сред най-великите балади на бардовете. Деветото парче - спийд траш убиецът "A Voice In The Dark" - изригва като вулкан насред заглъхващата красота на "War Of The Thrones" и буквално разчиства пътя за внушителния финал на албума; посветена на изключителната поредица на Джордж Р. Р. Мартин "Песен за Огън и Лед" и по-специално на епизода с падането на невръстния Бран Старк от кулата, "A Voice In The Dark" притежава онази уникална комбинация от скорост, мелодия и експресия, които прославиха Blind Guardian в началото на 90-те, и неслучайно бе избрана за пилотен сингъл. Дори тя обаче бледнее пред зашеметяващия размах и разточителните мащаби на най-епичната композиция в диска - близо 9-минутният шедьовър "Wheel Of Time". Първоначално предвидено за оркестралния проект по "Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Р. Толкин, това парче преминава през множество преработки и безброй часове на подготвителна работа, за да се превърне в безспорния венец на творението "At The Edge Of Time" - грандиозен завършек на един грандиозен албум.