BLIND GUARDIAN - "Beyond the Red Mirror"

"Beyond the Red Mirror" със сигурност ще се нареди сред по-добрите пауър метъл албуми за годината. С него Blind Guardian уверено вървят в посоката, в която тръгнаха с "At the Edge of Time" - сложни, дълги композиции, много оркестрации и, разбира се, епичното, приказно звучене, което винаги е съпътствало музиката на групата.

   Именно със звученето обаче е свързан единственият истински недостатък на албума. Още когато беше пуснат за свободно слушане в Youtube-канала на "Nuclear Blast", немалко фенове възнегодуваха от това, което чуват - глух и замазан звук, който притъпява въздействието на композициите и контрастира рязко с кристалната яснота в досегашните издания на Blind Guardian. Китарите не изпъкват толкова ярко, някогашната острота в звука на барабаните този път я няма, басът почти не се чува, а гласът на Hansi Kursch твърде често отстъпва място на хоровете. За сметка на това, оркестрациите винаги излизат на предна позиция, заради което албумът на моменти напомня саундтрак на фентъзи филм.

   Това обаче не е чак такъв проблем, дори напротив. Началото на откриващата песен, "The Ninth Wave", вероятно е най-епичното парче музика, което ще имаме удоволствието да чуем тази година - комбинацията от кротките перкусии на Frederik Ehmke и класически изградения хор действа просто разбиващо. Из цялата надминаваща девет минути песен са пръснати страшно много идеи, темпото и настроението се менят често, а вокалното и инструменталното изпълнение са на очакваното високо ниво. Следващата, "Twilight of the Gods", която беше издадена и като сингъл, е доста по-стандартна - чист, надъхващ пауър метъл, композиран доста по-просто от повечето песни в албума, но изпълнен все така прекрасно. В цялост, "Beyond the Red Mirror" е доста подобен на "At the Edge of Time". И този път албумът е "обрамчен" от две деветминутни песни. И този път са почерпени влияния колкото от класическата музика, толкова и от класическия метъл. И този път албумът е колкото пауър, толкова и прогресив. Основната разлика е в звука - и в това отношение предишният албум определено беше по-добър. Друга основна разлика е, че идеите от тогава сега са доведени до крайност - оркестрациите са повече, композициите са по-сложни, а участието на построените в класически стил хорови аранжименти е по-осезаемо.

   Разбира се, въпреки оркестрациите, албумът си остава точно този пауър метъл, който се очаква от Blind Guardian - и песни като "Ashes of Eternity", "The Holy Grail" или вече споменатата "Twilight of the Gods" не оставят никакво съмнение в това - участието на оркестъра е сведено до минимум, а на преден план излизат китарите на Andre Olbrich и Marcus Siepen и вокалите на Hansi Kursch.

   В крайна сметка, "Beyond the Red Mirror" е страхотен албум. При все че от звука има какво да се желае, приказната епика, която очакваме от Blind Guardian, е тук. Тук са майсторството, виртуозността и внимателно обмислените композиции, които направиха немските "Бардове" една от най-важните групи в жанра. Затова и "Beyond the Red Mirror" е задължителен за всеки почитател на мелодичния метъл.