BLIND GUARDIAN - "Memories of a Time to Come"

Близо 30 години след създаването си най-накрая Blind Guardian се решиха да издадат сборен албум. И то троен в специалната си версия. "The Forgotten Tales" не се брои - преработени песни и кавъри. Става въпрос за класически "Best of". Макар че при немските "Бардове" е доста трудно да бъдат отсети "най-добрите" композиции. "Memories of a Time to Come" обаче е нещо повече от стандартна сборка, в която влизат десетина композиции и едно-две нови парчета. Албумът предлага близо три часа музика. От класата на Blind Guardian, разбира се. Едва ли има друга група, която да изгради толкова разпознаваем почерк и която да е или харесвана, или не. Защото при тях средно положение няма - или си фен, или не обръщаш никакво внимание на техния фентъзи свят. За това към този диск ще посегнат предимно почитатели. Защото те знаят, че Hansi Kursch, Andre Olbrich, Marcus Siepen и Frederik Ehmke могат да бъдат доста оригинални, когато става дума за собственото им творчество.

   В началото - ако трябва да се изсипят купища отрицателна критика, то този албум е напълно безсмислен. Защото не може по никакъв начин да обхване богатството, което групата е създала. Ако някой незапознат посегне към него по-скоро от любопитство, едва ли ще придобие представа за размаха, с който са творили и творят Guardian през годините. Много емблеми като "Lord of the Rings", "Guardian of the Blind", "Welcome to Dying" или "Time Stands Still (At the Iron Hill)" въобще не са включени. Но е отбелязан всеки един албум.

   От друга страна е доста трудно да бъде подреден сборен диск на Blind Guardian. Защото вътре трябва да влезе, ако не всичко, то почти всичко. А то никак не е малко. И все пак "Memories of a Time to Come" може да се разглежда като представителна извадка за творчеството на немските бардове. Албумът, колкото и да е сборен, по-скоро вдъхва нов живот на класическия етап от развитието на групата, плюс нов прочит на някои нови идеи. Голяма част от съдържанието е ремиксирано и дори презаписано. До ремиксите оригиналите стоят като демо записи. Но при преработването е загубено очарованието на младежкия ентусиазъм. Осемте композиции от първата част ушевадно звучат различно. Смесването определено е направено по-професионално. Звукът е изчистен и в пъти по-плътен. Вокалите и бекингвокалите са по-отчетливи. Ударните не потъват под китарите и баса. Солата са кристални.

   По-ценна обаче е втората част, където присъстват презаписи на класическия Guardian - "Valhalla" (отново с Kai Hansen, но този път без вокалите му да са изцедени през топките), "The Bard's Song (In The Forest)", "The Bard's Song (The Hobbit)" (превърната в убийствен хеви пауър трепач) и "And Then There Was Silence". Новите версии следват оригиналните линии, но с нови елементи. Най-осезаемият от тях е симфоничния оркестър, който запълва празнините и обогатява допълнително композициите - особено в прекрасната "The Bard's Song (In The Forest)". Епохалната "And Then There Was Silence" звучи още по-грандомански. При останалите - "This Will Never End", "Bright Eyes" и "Mirror Mirror" е работено основно по баланса на отделните инструменти, а "Sacred Worlds" участва като оригинал - над 9 минутен шедьовър.

   Не по-малко ценна и дори по-интересната част от компилацията е третата, в която са вкарани демота от детството на групата, по-известна като Lucifer's Heritage. Това са онези култови записи "Symphonies of Doom" (1985) и "Battalions of Fear" (1986), които след смяната на името, стават гръбнак на "Battalions of Fear" (1988) и "Follow the Blind" (1989). Под една или друга форма първите девет композиции са виждали бял свят в ремастерираната дискография на Blind Guardian. Но тук се появяват накуп и то без по тях да е пипано нищо. Дискът е допълнен с още няколко работни варианта, които представляват интерес с това, че в процеса на записите за оригиналните албуми, са претърпели коренна промяна. Това може да се чуе най-вече при паралелно прослушване на двете версии, особено при "The Script For My Requiem" - близо с минута по-къса в оригинал.

   С "Memories of a Time to Come" Blind Guardian са се опитали да се разграничат от масовата практика на издаване на сборни албуми, като предлагат отново собствения си поглед върху класическото си наследство, но под малко по-различен ъгъл. Момчетата владеят положението. Новите версии продължават да носят духа на миналото, но облечени в съвременни дрехи. И все пак, ако решите, че ви се слуша Blind Guardian, си пуснете някой от албумите. В тях има много повече, от това което може да предложи един сборен диск. Пък бил той и с преработени версии.