CAULDRON - "Burning Fortune"

След като дадоха блестяща заявка за онова, на което са способни като творци, тримата канадци от Cauldron вече изливат бетона с наследника на чудесния "Chained to the Nite". Явно споделените с банди като Municipal Waste, Enforcer, Bonded By Blood, Nevermore и Anvil сцени са се отразили благотворно върху креативните им способности, защото "Burning Fortune" е още по-мелодичен и рафиниран от предходника си и дебютното EP, при това без да се губи нито капка от суровото и безкомпромисно звучене, отличаващо Cauldron от бутафорните доспехи на повечето евро-метъл групи. Канадците компенсират прекомерната си любов към традиционния хард и хеви (и най-вече NWOBHM) с искрен хъс и стопроцентова отдаденост на каузата, които се превръщат във високооктаново гориво за изваяната от агресивни китарни рифове, пулсиращ бас и разчупени барабани конструкция на металната им машина. И въпреки че триото често е критикувано заради опростенческия си подход, семплата музикална структура и донякъде "невзрачните" вокали на Jason Decay, именно там се коренят "странната красота" и необяснимото очарование, с което тази банда облъхва всеки непредубеден хедбенгър, посегнал към творчеството им. Може би защото освен фенове на банди като Iron Maiden, Judas Priest, Saxon и Mercyful Fate, Cauldron са почитатели и на незаслужено пренебрегвани от ортодоксалното метъл братство формации като Ratt, Motley Crue и Def Leppard (включително периода след "Pyromania"), което си личи с още по-голяма сила във втория албум. Ала макар и "Burning Fortune" да е по-лесно смилаем, мелодичен и достъпен от дебюта, той е доста по-динамичен и акцентиран от "Chained To The Nite" и носи неповторимото излъчване на живо изпълнение, неопетнено от амбициозен мениджърски маркетинг и натруфена продуцентска бомбастика. В същото време звукът сега е с класи над досегашния гаражен саунд на канадците, което, в съчетание с голямото развитие, което Cauldron са претърпели от идейно-композиционна гледна точка, засилва още повече въздействието на деветте парчета. Откриващата "All Or Nothing" поразява с връхлитащия си устрем, напомнящ за "Stay Hungry" на Twisted Sister, "Miss You To Death" е ръмжащ среднотемпов трепач, базиран върху неустоим риф а ла Scorpions, "Tears Have Come" е изтъкана от хипнотизиращи мелодии, "I Confess" напомня за великия и непрежалим Ronnie James Dio, а "Rapid City / Unchained Assault" едва удържа озъбената си китарна атака… За съжаление "Burning Fortune" е прекалено кратък - само 38 минути, - което може и да се връзва с почитта на Cauldron към златната ера на 80-те, но е крайно недостатъчно за стремглаво нарастващата им армия от ненаситни фенове.