CAULDRON - "Chained to the Nite"

Онзи митичен дух - духът на първата половина на 80-те, когато плочите на легендарни днес законодатели в жанра като Iron Maiden, Saxon, Venom, Metallica, Accept, Manowar, Ozzy Osbourne, Dio, Mercyful Fate, Anvil, Motley Crue, Dokken и мнозина други се брояха на пръстите на едната ръка, - явно още е жив. Доказват го тримата канадски момци Jason Decay (вокали и бас), Ian Chains (китари) и Steel Rider (барабани), подвизаващи се под името Cauldron ("вещерски котел" по нашенски). "Chained to the Nite" е първият им пълнометражен албум и съвсем закономерното продължение на дебютното EP "Into the Cauldron". Естествено, голямата любов на триото е към златните дни на феномена NWOBHM, ето защо младежите се придържат максимално към характерното й сурово и безкомпромисно звучене, наблягайки на плътната китарна атака от насечени стакато рифове, съчетани с раздвижен галопиращ бас а ла Steve Harris. Дали защото са лишени от вездесъщата напоследък натруфеност, епичност и претрупаност в света на метъла, деветте парчета от диска се врязват ярко в съзнанието, озарявайки го ако не с ослепително сияние, то поне със загадъчните отблясъци на нешлифовани диаманти. Отварящият ритник "Young And Hungry" е типичен NWOBHM-трепач, който веднага извиква асоциации с най-доброто на Diamond Head и Tygers Of Pan Tang, "Conjure the Mass" предлага истинско богатство от мощни рифове, "Chained Up in Chains" (интересна обсебеност от вериги се забелязва при момчетата - като се започне с названието на албума "Chained to the Nite", мине се през "Chained Up in Chains" и "Chains Around Heaven" и се стигне до псевдонима на китариста) изпъква с мейдънските си мелодии, "The Leaven/Fermenting Enchantress" е мрачна съкровищница, в чиито недра се таи неустоима дуумарска обреченост, а "Chains Around Heaven" затваря албума с бунтарската разкрепостеност на Motley Crue и Ratt. Вокалите на Jason Decay донякъде напомнят ранния Dokken (между другото, сред някогашните заслуги на продуцента на "Chained to the Nite" Neil Kernon блестят "Rage for Order" на Queensryche и шедьоврите на Dokken "Under Lock and Key" и "Back for the Attacк") и основният им недостатък е липсата на драматизъм, диапазон и техническа обиграност. Въпреки това обаче притежават някакъв странен, необясним магнетизъм, който те кара да слушаш деветте парчета отново и отново, черпейки още и още от онази митична аура, облъхнала златната зора на класическия метъл.