CIVIL WAR - "Gods and Generals"

Едва ли някой е очаквал раздялата на Sabaton с две трети от членовете на групата да се окаже нещо толкова освежаващо за съвременния хеви метъл, но именно това се случи. Бившите китаристи, барабанист и клавирист на водената от Joakim Broden и Par Sundstrom танкова бригада създадоха Civil War и сякаш на шега издадоха един от най-добрите албуми в жанра за 2013-а - "The Killer Angels".

   "Gods and Generals" е неговото логично продължение - по-амбициозен, по-изпипан, по-разнообразен. Както в предишния си албум, и този път още с първата песен Civil War напомнят, че не са просто Sabaton с нов певец, а съвсем различна група, макар и със сходни идеи. Докато Sabaton пишат предимно за конфликтите на 20 век, Civil War се интересуват от векове военна история - затова и в "Gods and Generals" намираме песни за древните викинги, средновековна Шотландия, американската Гражданска война и операциите на ЦРУ в Куба от шейсетте години на миналия век. Вместо да доминират над цялостното звучене на групата, клавирите се преплитат с китарите. Най-голямата разлика между двете групи обаче, все пак, е певецът. Joakim Broden разчита най-вече на плътен тембър и харизма в гласа си, и това работи прекрасно за музиката на Sabaton. Nils Patrik Johansson е един от най-гъвкавите, най-техничните съвременни метъл гласове и Civil War се възползват максимално от това.

   Именно в неговото звучене е и най-сериозната разлика между "Killer Angels" и "Gods and Generals". За разлика от предишния албум, в този на места вокалистът изоставя дрезгавата агресия в името на изненадващо лирично, дори нежно пеене - например в началото на "Tears from the North". Разбира се, има я и агресията - в почти всяка песен. Има и театралност, заради която някои песни звучат все едно са извадени от Бродуейски мюзикъл - такива са "Braveheart" и "The Mad Piper", а вокалният ефект, използван в бонуса "Knights of Dalecarlia", зарежда песента с епика. Що се отнася до инструменталното изпълнение, там също има доста приятни изненади. Клавирите на Daniel Myhr присъстват навсякъде и макар че през повечето време не изместват вниманието от китарите, именно те са основното, което допринася за епичното звучене на албума. Китаристите, Oskar Montelius, Rikard Sunden и Petrus Granar демонстрират очакваното непретенциозно майсторство. За жалост, Oskar взе решението да спре да се занимава с музика и последната му изява е във видеоклипа към "Bay of Pigs". Басистът, Stefan "Pizza" Eriksson, също се раздели с групата, но, все пак, ритъм-секцията в албума е на ниво. Daniel Mullback налага барабаните със същото настроение, с което го правеше и досега.

   "Gods and Generals" със сигурност е един от най-добрите хеви метъл албуми за годината. Ако слушателят подходи към него с правилните очаквания, слаби места няма да намери - албумът просто няма такива. Стегнат и разнообразен, епичен и надъхващ, майсторски изпълнен... Какво повече можем да искаме?