CIVIL WAR - "The Killer Angels"

Раздялата на SABATON с четирима музиканти в началото на 2012 г. беше истински шок за много от феновете им. Тъй като това беше обявено на 30 март, някои дори се надяваха да става дума за подранила първоаприлска шега. Все пак, това бяха две трети от членовете на групата - двамата китаристи, барабанистът и клавиристът. Страхотни инструменталисти и изпълнители с ярко сценично присъствие, свирили със SABATON в продължение на дванайсет години... Без тях групата не би била същата.

   Оказа се, че не е шега. SABATON наистина се разделиха с четирима музиканти. Дали промяната им е подействала добре ще разберем при излизането на новия албум. Със сигурност обаче подейства добре на четиримата музиканти. Скоро след раздялата китаристите Oskar Montelius и Rikard Sunden, барабанистът Daniel Mullback и клавиристът Daniel Myhr създадоха CIVIL WAR. За басист беше привлечен Stefan "Pizza" Eriksson, а за вокалист - Nils Patrick Johansson, познат от LION'S SHARE и ASTRAL DOORS. Резултатът е албум, който ще допадне на всеки почитател на хеви метъла.

   Музиката на ASTRAL DOORS звучи сякаш е писана през осемдесетте години на миналия век. Агресивен, майсторски изпълнен и надъхващ метъл, който съвсем спокойно би могъл да се впише в дискографията на DIO от онова време, например. Несъмнено вокалната техника на Johansson е силно повлияна от пеенето на Ronnie James Dio, но човекът има достатъчно собствен почерк и собствена сила, за да не бъде просто имитация. Музиката на SABATON по никакъв начин не би могла да бъде написана през осемдесетте години на миналия век. Да, влиянието на метъл-величията от онова време е силно и очевидно, но звученето на групата е съвсем различно.

   Какво се получава, когато се съберат може би "най-осемдесетарският" съвременен метъл певец и музиканти с толкова съвременен подход? Получава се "The Killer Angels". Силен, надъхващ албум, издържан колкото в най-добрите традиции от златните години на жанра, толкова и в духа на съвремието. Повечето текстове са на военна тематика, като обхващат огромна част от човешката история - от древен Рим до Гражданската война в САЩ. Рифовете са преобладаващо прости, но именно заради това бързо влизат под кожата и слушателят не усеща кога е започнал да поклаща глава в ритъма на музиката. Композициите са стегнати, без залитане в експерименти, и са изпълнени майсторски. Темпото почти навсякъде е средно или високо, като всяка песен кара сърцето на слушателя да подскочи. За разлика от музиката на SABATON, тук клавирите далеч не са толкова силно застъпени - присъствието им все още е ярко, а и Daniel Myhr получава възможност за няколко впечатляващи сола, но вече не са основното, което придава сила на песните. За сметка на това китарите присъстват много по-осезаемо. Montelius и Sunden бяха страхотен дует още в SABATON, а тук имат дори повече възможност за изява и се възползват максимално от нея, независимо дали говорим за сола или рифове. Пеенето на Johansson не поднася никакви изненади - обичайното високо ниво, което демонстрира в LION'S SHARE и особено в ASTRAL DOORS.

   Като цяло "The Killer Angels" е точно това, което може да се очаква от него. Не е дивата осемдесетарщина на ASTRAL DOORS, не е и музиката, която инструменталистите правеха със SABATON. Нещо ново и различно е. Има я старата школа, която обичаме, има го и съвремието. Албумът придоби златен статус в родината на музикантите - Швеция. За дебют е, меко казано, впечатляващ. Съвсем малко не му достига, за да е на нивото на най-великите албуми на групите-майки. Дали на метъл сцената не излиза новото голямо име?