CIVIL WAR - "The Last Full Measure"

Много неща могат да се кажат за "The Last Full Measure". Голяма част от тях, всъщност, вече бяха казани - в ревютата на "The Killer Angels" и "Gods and Generals". Всичко, което в първите два албума оформи характерния почерк на Civil War, присъства и тук - театралност, комбиниране на модерни композиционни прийоми с характерен за славното минало маниер на пеене, разходка из световната военна история... Вече окончателно става ясно, че това са елементи, които винаги ще присъстват в творчеството на групата.

   Разбира се, изненадите не са малко, но преди да продължим с ревюто, едно трябва да бъде споменато - "The Last Full Measure" не е изненадващ като "The Killer Angels" и не е амбициозен като "Gods and Generals". Истината е, че не е толкова впечатляващ, макар да не е чувствително по-лош. Дали защото Oskar Montelius вече не е част от групата или защото от излизането на предишния албум насам измина едва около година и половина - трудно е да се каже. Просто...

   Просто "The Last Full Measure" е доста добър албум, който със сигурност ще зарадва както почитателите на групата, така и хората, които търсят свеж, модерен и епичен хеви метъл. Както може да се очаква, композициите са стегнати и непретенциозни, но силни и надъхващи, а пълнежи няма - всеки изсвирен тон си тежи на мястото. Звученето е ударно, тежко и грубо, и по-близко до първия албум на групата, отколкото до втория. Темпото е преобладаващо високо, като този път дори малкото по-бавни песни трудно могат да бъдат наречени балади. Скоростни резачки се редуват с тежки бойни химни, а във всяка песен зад привидно праволинейната композиция прозират интересни идеи - като започнем от преплитането на китара и клавир в откриващата "Road to Victory", минем през резките смени на темпото в последващата "Deliverance", вкарването на лековати, почти поп прийоми в иначе доста енергичната "Savannah"… Няма как да подминем и "Tombstone" - може би най-интересната песен в албума - веселяшка уестърн кабаретност и тежка агресия се преплитат в едно от най-дивите парчета в жанра за тази година. Споменаване заслужава и концентрираната епика в "A Tale That Should Never Be Told" и завършващата "The Last Full Measure". Трябва да бъде отбелязан и фактът, че - умишлено или не - по-голямата част от песните са със заглавия на популярни филми. В повечето случаи приликата се изчерпва там, но в "The Killer Angels" и "Gods and Generals" положението определено не беше такова.

   Изпълнението е на нивото, което се очаква от Civil War - Nils Patrik Johansson е все така страхотен певец, способен с гласа си да издигне всяка песен. Daniel Myhr на клавирите и Rikard Sunden и Petrus Granar на китарите забиват майсторски и с настроение, а Daniel Mullback налага барабаните като за последно - точно както се полага на такава група.

   В крайна сметка, "The Last Full Measure" си струва отделеното време. С него Civil War за пореден път се показват като едно от по-свежите имена на съвременната метъл сцена. Повечето читатели вероятно забелязват, че в това ревю една друга група, също издала албум наскоро, упорито не беше спомената. Знаете коя - групата майка, от която излязоха основателите на Civil War. Причината е съвсем очевидна - творчеството на тези хора сега, в последните три години, заслужава да бъде разгледано самостоятелно, а не в сянката на това, което правеха някога. За краткото си съществуване Civil War вече издадоха три страхотни албума. Какъв ли ще е четвъртият?