CLIVE NOLAN & OLIVER WAKEMAN - "The Hound of the Baskervilles"

Интелигентен и балансиран, "The Hound of the Baskervilles" е свеж полъх над мочурището от претенциозни и напомпани с преигран драматизъм опуси, в което концептуалният рок е затънал напоследък (виж ревюто на Trans-Siberian Orchestra). Втори поред проект на композиторския тандем Клайв Нолън (Arena и Pendragon) и Оливър Уейкман (Three Ages Project), албумът носи много от белезите на добрия стар прогресив рок. Генетичната обремененост на Оливър Уейкман (син на баща си Рик) е дала отпечатък, но "The Hound of the Baskervilles" не е носталгично творение. В никакъв случай. Албумът е свеж, увлекателен и най-вече - слушаем, без да прави каквито и да е компромиси с качеството. Като за всеки подобен проект и тук са събрани звездни имена от “втория ешелон”: китарите са в ръцете на Карл Глуум (Threshold), Арйен Лукасен (Ayeron) и Тони Банкс (за кратко в Yes), зад барабаните е Тони Фернандес (Rick Wakeman Band), а вокалите са поверени на Боб Катли (Magnum), Трейси Хитчингс (Landmarq) и т.н. Има да изброяваме два дни. Фабулата следва едно към едно класиката на Артър Конън Дойл "Баскервилското куче". За незапознатите със сюжета е нает "голос диктора" - актьорът Робърт Пауел (познат у нас от "Исус от Назарет") - разказва в началото на всяка пиеса за какво иде реч. Въпреки повечето типични белези "The Hound of the Baskervilles" не е рок опера. По-скоро е театрална постановка, изиграна от звуци и забулена в албионски мрак. Върховите моменти са в "Run for Your Life", където Трейси Хитчингс звучи като събудена от среднощен астматичен пристъп Кейт Буш, и в "Seldon", с бароковия драматизъм на хамънд органа и китарните плетеници на Глуум и Лукасен. Ако забравим за предфиналното "Waiting", където Нолън и Уейкман малко се поувличат в свирнята, "The Hound of Baskervilles" е изключително премерен албум. Нищо не е пропуснато и нищо не е преиграно. "Made in Great Britain" отвсякъде.