CRADLE OF FILTH - "Darkly, Darkly, Venus Aversa"

След като самият Dani Filth разкри идеите си за "перверзното заглавие" и сюжета на новата концептуална "готическа история на ужасите" на Cradle of Filth в ексклузивното интервю, което даде за "Metal Katehizis", би било напълно излишно да преразказваме обясненията му или да се опитваме да правим нов разбор на вербалната част от съдържанието на "Darkly, Darkly, Venus Aversa". В чисто музикално отношение, обаче, някои неща останаха недоизказани от основателя и вокалист на британските аудио-екстремисти. Дали причината за недостатъчната му словоохотливост по адрес на мелодиите и структурите на песните се коренеше в липсата на настоятелни въпроси по темата от наша страна или във факта, че събеседникът ни създава само и единствено текстовете, а композирането е оставил изцяло на шестимата си колеги инструменталисти, можем само да гадаем, но и в това няма особен смисъл, така че просто ще се помъчим да изкажем субективното си мнение за чутото.

   Още след първите няколко "завъртания" на диска прави впечатление, че този път китаристите Paul Allender и James Mcilroy, басистът Dave Pybus, барабанистът Martin Skaroupka, новото американско клавирно попълнение Ashley Ellyllon (екс-Abigail Williams) и грижещият се за оркестрациите Mark Newby-Robson сякаш са имали съвсем ясна представа за музикалната посока, в която да концентрират творческите си усилия и умения. С други думи, наследникът на "Godspeed on the Devil's Thunder" (ревю) звучи значително по-стегнато и хомогенно от предшественика си - тежко, скоростно, зло, достатъчно (но не прекомерно) раздвижено и без прекаляване с разводняващи пейзажа женски вокални оратории, бомбастични симфо-пълнежи и прочее жанрови "хитрини" за отвличане на слушателското внимание. Последните споменати похвати изпъкват по-осезаемо само в началото на откриващата албума "The Cult of Venus Aversa" под формата на интро с клавесин, последвано от речта (да, говор, не "ария") на Lucy Atkins в ролята на главната героиня Лилит, както и в пасажи от финалната звукова фурия "Beyond the Eleventh Hour", а наченки на същинско дамско пеене се долавят единствено в изпъкващата с демоничната си тържественост "Lilith Immaculate". Всичко останало е подчинено на двойната китарна мощ, галопиращия ритъм и инферналните гласови изблици на Dani, като на оркестрациите и епизодичните хорове е отредена адекватната роля на фон, без да бъдат изтиквани на преден план.

   Опасно залитащият към хеви и готик метъла пилотен сингъл "Forgive Me Father (I Have Sinned)" не бива да ви подлъгва - песента е всичко друго, но не и представителна за цялостното звучене на "Darkly, Darkly, Venus Aversa". Напротив, в албума преобладават безжалостните скорострелни слухови резачки (например "The Nun with the Astral Habit", "Church of the Sacred Heart", "Harlot on a Pedestal" и пр.), "умилостивявани" тук-там от някой и друг епос в средно темпо ("The Persecution Song") и от споменатите в горния абзац по-мелодични забежки. Да, разнообразие не липсва, при това поднесено по приятен и ненатрапващ се начин, но... Липсва нещо друго, а именно ярко и безусловно изпъкваща с всепомитащата си мощ песен, което е и леко отрицателната страна на изтъкнатата преди няколко реда стегнатост и хомогенност на съдържанието на диска. Като изключим тази подробност, смело можем да заявим, че Cradle of Filth ни поднасят един от действително силните и съдържателни метъл албуми за годината.