DEF LEPPARD - "X"

Деветият албум на Def Leppard не се казва нито Параноя, нито Акромегалия. Наречен е просто "X". Не, няма грешка в номерата – изглежда Leppard броят и сборния "Vault! Greatest Hits" за пълноправен член на дискографията си. Та от там и "X". Този статистически факт ни подсказва какво Def Leppard очакват да стане с новия им диск – хит до хита, и до хита – пак хит. Но няма да стане. Не само че не сме 1987-ма, но и "X" не е "Hysteria". И не мога да проумея как професионалисти от такава класа, с 25 годишен стаж и 60 милиона продадени албума зад гърба си, продължават да бъркат посоката. Всъщност посоката си е същата – надолу. От "Adrenalize" насам Def Leppard бавно залязват, а "X" е по-слаб дори от предшественика си "Euphoria". И за да не изпадам в описателност, ето го албума накратко: заразително рокче – балада – купонджийско рокче – балада – жизнеутвърждаващо рокче – балада. Всичките – усърдно шлифовани и лишени от грам харизма. Композирани от някакви шведски шлагерописци, с идеята да се харесат на мало и голямо. В "X" има само две попадения, и то на финала. Едното е "Scar", напомнящо за "Gods of War" и "Paper Sun". Другото е "Kiss the Day" – балада, с впечатляващо соло на Phill Collen. Останалото е тъжна история. Има техника, няма тръпка. А някога Def Leppard бяха най-добрата поп-метъл група на планетата. Така беше.