ENSIFERUM - "One Man Army"

Симпатичната фолк метъл шайка Ensiferum вече може да се похвали с 20-годишна история и нов албум, "One Man Army", който не нарича юбилеен, а продължение на замисъла вложен в предишното им творение "Unsung Heroes" (2012). Последният е приет противоречиво и даже повече отричан, особено от феновете, които никога няма да прежалят "предателството" на Jari Maenpaa с напускането му на групата през вече далечната 2004 г.

   Ensiferum си взимат поука от фенските реакции, но не се отказват съвсем от новата насока на музиката си. Въпреки че "One Man Army" прави известна заявка за завръщане към корените, бандата решава основно да потърси вдъхновение и разнообразяване на музикалните си идеи в друга посока - в кънтри музиката и уникалните саундтраци на Енио Мориконе. Трябва да се спомене, че всички от Ensiferum са големи почитатели на италианския маестро. Уестърн мотивите са вкарани в албума постепенно, без да се натрапват още от самото начало, давайки време на слушателя да "узрее" за нещо по-нетрадиционно. Първата половина от творбата тенденциозно засища глада на феновете за битки, герои и епична патетика и сякаш иска да каже: "Ето ви от стария Ensiferum, но не този на Jari, а този, който ние градим от десет години насам." Тържественото интро "March of War" напълно подготвя какво ще се случи по-нататък - ще блестят секири и мечове в яростни сблъсъци ("Axe of Judgement"), диви езически орди ще нападат кротки монаси и високомерни християнски владетели ("Heathen Horde") и дори един единствен войн ще струва колкото цяла армия ("One Man Army"). Върху слушателя "се излива" фолк метъл симфония за северните ширини на Европа, в която се смесват безумната смелост на викингите, финландското мрачно упорство и контрастната сплав от героизъм и обреченост в руските сказания. В "Heathen Horde" е включена част от стара нордическа поема, изпълнена на оригиналния език. Руските влияния са особено силни в краткото парче "Burden of the Fallen", което може да се приеме и като интерлюдия и "Warrior Without a War" - епос с философски заряд за силата на съдбата. "Cry for the Earth Bounds", която започва с акапелни хорови песнопения, е посветена на размишления за земното и непреходното и се явява завършек на идейната линия, започната още с интрото. До тук, без да са подчинени на обща концепция, парчетата имат някаква смислова връзка. Идва времето за пречупване и развеселяване на албума. Това се случва с песента "Two of Spades" - игрива комарджийска композиция, която обаче много добре "се връзва" с прокарвания в целия албум лайтмотив за превратностите на съдбата. Към средата на парчето се чува кънтри мелодия, последвана от мотиви на Енио Мориконе. Следва абсолютната изненада - вмъкната диско част на финландски и бодряшкото "Hu-ha" на известната в края на 70-е и началото на 80-е години на миналия век германска диско-група Dschinghis Khan в едноименния им хит. Със сигурност доста от феновете ще обявят "Two of Spades" за гвоздея на "One Man Army", а самият албум може би трябваше да свърши дотук или в краен случай с финалната кънтри балада "Neito Pohjolan" ("Девойката от Севера"), изпълнена на финландски от бившата акордеонистка на Turisas Netta Skog. Само че Ensiferum са решили друго и включват две епични композиции - "My Ancestors‘ Blood" и над 11-минутната "Descendants, Defiance, Domination", обединени с подзаглавието "Heathen Throne part III". двата героични опуса, макар и много добри сами по себе си, натежават в края на албума след забавната "Two of Spades". Това е причината албумът да не получи още по-висока оценка, каквато безспорно заслужават някои от песните.

   В заключение трябва да се отбележи, че в някои от специалните издания на "One Man Army" са включени още четири бонустрака. Два от тях са кънтри парчета - кавъра на Ned Washington "Rawhide" и "Candour And Lies". Другите два са кавъра на Barathrum "War Metal" и парче, наречено просто "Bonus Song".