ENSIFERUM - "From Afar"

За втори пореден път (първият беше с излезлия преди две години "Victory Songs") Ensiferum доказват, че незаменими хора няма. След като през 2004 г. бандата бе напусната от вокалиста, китарист и съавтор на голяма част от парчета на викингите - Jari Maenpaa, някои хора побързаха да ги отпишат от сметките. Съмненията, че именно той е бил движещата творческа сила във финландския квинтет, още повече се засилиха заради изумително високото качество на реализирания през същата 2004-а дебютен албум на проекта на Jari - Wintersun. По същото време обаче Ensiferum не стояха със скръстени ръце: придърпаха в редиците си Petri Lindroos от сънародниците Norther, акцентираха повече върху чистото пеене и изкараха "Victory Songs". Албум, затворил устите на повечето критици и белязан със значително отпускане на юздите на пауър метъл влиянията в музиката им (винаги съм си мислел, че ако се смекчат леко вокалите в "Deathbringer from the Sky", би се получило чудесно парче на Primal Fear).

   Тазгодишният "From Afar" в известна степен поддържа курса на предходния диск, но носи белезите на нова кадрова промяна - зад клавишните е застанала дамата Emmi Silvennoinen. Дали от желание да бъде демонстриран този диамант в съкровищницата на Ensiferum, или просто в стремежа за нови музикални завоевания на бандата, тук клавишните заемат огромно пространство и непрекъснато градят, наслагват мелодии - нещо, което засилва осезаемо епичния елемент, като в повечето случаи излишната бутафорност е успешно избегната. Подобно решение идеално пасва на постройката на албума, центрирана около маститата композиция "Heathen Throne" и нейното продължение "The Longest Journey" (разпрострели се на площ съответно от около 11 и 13 минути). Елементи от отделни песни се отразяват в други, а лиричните отклонения, красивите инструментални пасажи и вокални интерлюдии (специално внимание към акапелната "Tumman Virran Taa") оставят лъжливото усещане, че дискът е концептуален. Раздялата на Petri Lindroos с Norther явно му е оказала ползотворно влияние, защото неговото присъствие зад микрофона е перфектният съпровод на атакуваща дракарска флотилия. В последвалата битка изглежда е бил покосен и някой вестоносец на Енио Мориконе, защото средната част на "Stone Cold Metal" дотолкова звучи като "избягала" от саундтрак на именития композитор, че чак се зачудвам как той все още не си е потърсил правата. За всички онези от вас, които пък биха чули една песен, с която да разберат дали "From Afar" е за тях, бих препоръчал сентенцията на Ensiferum-ския викингски метъл от 2009 г., кръстена "Twilight Tavern".

   С оглед обективността на ревюто май би било добре да намеся и някои сравнения с "Victory Songs", както и с Wintersun, но не го намирам за нужно. Изясних, че развитието спрямо албума от 2007 г. е плавно, а не рязко и фрапантно. А що се отнася до ранния Ensiferum, то е ясно, че той няма да се върне, но и проектът на Jari Maenpaa се справя добре като заместител - от една добра група преди време, сега си имаме две. Само дето предстоящият "Time" на Wintersun заплашва да се превърне в новия "Chinese Democracy" на музикалната индустрия. Това обаче е една друга история. Сега е времето за викингските разкази на героите на това писание!