ENSIFERUM - "Unsung Heroes"

"С този албум ние разширихме границите на основните елементи, които правят музика на Ensiferum това, което е и наистина я изведохме на друго ниво." Тези думи на басиста на Ensiferum Sammi Hinka са поредното потвърждение за наблюдаваната в последно време тенденция за преливането между епичните течения във фолк и пауър метъла.

   "Unsung Heroes" е дързък проект на група, която има утвърдено място във фолк метъл сцената. При това, на Ensiferum вече веднъж се наложи да надмогнат предразсъдъците на феновете си със смяната на харизматичния вокалист Jari Maenpaa, с не по-малко талантливия Petri Lindroos. Групата рискува и този път със смяна на певческото звучене, наблягайки на чисти мъжки и женски вокали със силно намалени харш изяви. За вокалните партии Ensiferum си осигуряват стабилна подкрепа и от страна на именития финландски певец и актьор Vesa-Matti Loiri.

   Епичното звучене съвсем не е чуждо на Ensiferum, но в новата си творба те смело посягат към територии, където обикновено се вихрят майсторите на пауър одите. При това в "чужди води" групата налага схемата на последните си два албума - инструментално интро, последвано от изстреляни едно след друго парчета и финална дълга композиция. Предизвикателството е в детайлите. Още в "In My Sword I Trust", след характерните насечени рифове и лека разгрявка с умерено екстремно пеене, се разливат ясни вокали, хорове и напевни мелодии. В заглавното парче "Unsung Heroes" Petri Lindroos "показва зъби", но средното темпо скоро укротява тези пориви. "Burning Leaves" навява идеи за мелодийни заемки от руските съседи, комбинирани с хор на фински, а баладата "Celestial Bond" омайва с нежните женски вокали на клавиристката Emmi Silvennoinen, средновековни мотиви и почти прогресарски сола. "Retribution Shall Be Mine" напомня, че все пак звучи Ensiferum, но още следващата, "Star Queen (Celestial Bond part II)", е отново балада. "Pohjola" внася още изненади със саундтраково звучене, което самите "Мечоносци" гордо наричат "кинематографично". "Last Breath" редува изявите на ясен мъжки вокал с епични моменти. Финалната 17-минутна "Passion Proof Power" е музикална пиеса от няколко части със сменящо се темпо, разнообразно пеене, оркестрации, клавирни и китарни сола и нарации, където с немска реч се включват други гости в албума - Die Apokalyptischen Reiter.

   Радващ се на добро признание сред първите отзиви на критиката, албумът вероятно ще бъде приет полярно от почитателите на групата. Дайхард феновете, някои от които още не могат да забравят славните времена на суровото неподправено звучене на Jari, има шанс буквално да се почувстват предадени. Тези, за които Ensiferum е просто една от добрите фолк метъл банди, с любопитство ще изслушат "Unsung Heroes", а някои може да му отредят високо място в личните си класации.

   Недостатъци на албума са прекалено опитомената агресия и доминирането на баладични парчета, които в един момент леко започват да втръсват. Оценката е 7, но смелото успешно усилие за разчупване на стиловите догми печели половин единица отгоре.