EVERY TIME I DIE - "From Parts Unknown"
2014, Epitaph Records
Те го направиха отново. Доказаха, че са едни от най-стойностните и оригинални музиканти в тежкия сектор за периода, в който съществуват. И за пореден път - по техния си уникален и строго неопределим начин.
Глътката свеж въздух и удовлетворението, което един фен на този тип музика получава в резултат на изслушването на албум като "From Parts Unknown", са само част от аспектите, които индикират за високото качество на обсъждания материал. Говорим за запис, излизащ в период, когато „тежестта" в метъл музиката не е толкова екстремна и първосигнална, а по-скоро задължителен елемент за всяка формация, която се цели към някакъв комерсиален успех. Та, сцената се напълни дори и с групи, които умишлено композират и създават неслушаема и хаотична музика, само и единствено да задоволяват слушатели с по-претенциозен и екстравагантен вкус. А инстиктивността и чистия импулс при записването на песни въобще са останали на заден план в днешно време.
Точно затова американците удрят толкова силно с настоящата си творба. Кариерата на ETID вече придобива изключително респектиращ вид, а бандата е преминала през различни периоди, преживяла е паденията и върховете на не един поджанр или течение. Но нещото, което прави Every Time I Die толкова специални е, че те никога не са се повлиявали от обкръжаващата ги среда и винаги са оставали верни към интензивния си, суров и специфичен подход към създаването на музика. Такъв е и моментът сега, а експлозивността, мощността и сигурността на "From Parts Unknown" може да послужат като учебник за много, много музиканти и изпълнители днешно време, които искат и се опитват толкова силно да изградят отличаващ, брутален подход. Само че тук става въпрос за примитивен рокендрол, изсвирен от няколко "реднекс", примесен с хаоса и неподправената енергия на музиканти, дали основата на цели течения. И най-силното качество на седмия запис на американците не е, че е брутално енергичен и тежък или че стилът на продуциращия го Kurt Ballou (Converge) идеално успява да подчертае и акцентира върху най-силните елементи на тези 12 песни. Най-силното приемущество на "From Parts Unknown" е, че той е толкова искрен, че всеки слушател може да се наслади на преливащата южняшка атмосфера, която не е засенчена от никакви излишни синтове, ефекти или каквито и да е било претенции. Става въпрос за модерна класика, която никога няма да бъде оценена подобаващо, да предизвика възторжени реакции и да продаде хиляди копия, но пък, съвсем заслужено, ще е в листа с претенденти за тежък албум на годината. Безспорно.
Davidian
Глътката свеж въздух и удовлетворението, което един фен на този тип музика получава в резултат на изслушването на албум като "From Parts Unknown", са само част от аспектите, които индикират за високото качество на обсъждания материал. Говорим за запис, излизащ в период, когато „тежестта" в метъл музиката не е толкова екстремна и първосигнална, а по-скоро задължителен елемент за всяка формация, която се цели към някакъв комерсиален успех. Та, сцената се напълни дори и с групи, които умишлено композират и създават неслушаема и хаотична музика, само и единствено да задоволяват слушатели с по-претенциозен и екстравагантен вкус. А инстиктивността и чистия импулс при записването на песни въобще са останали на заден план в днешно време.
Точно затова американците удрят толкова силно с настоящата си творба. Кариерата на ETID вече придобива изключително респектиращ вид, а бандата е преминала през различни периоди, преживяла е паденията и върховете на не един поджанр или течение. Но нещото, което прави Every Time I Die толкова специални е, че те никога не са се повлиявали от обкръжаващата ги среда и винаги са оставали верни към интензивния си, суров и специфичен подход към създаването на музика. Такъв е и моментът сега, а експлозивността, мощността и сигурността на "From Parts Unknown" може да послужат като учебник за много, много музиканти и изпълнители днешно време, които искат и се опитват толкова силно да изградят отличаващ, брутален подход. Само че тук става въпрос за примитивен рокендрол, изсвирен от няколко "реднекс", примесен с хаоса и неподправената енергия на музиканти, дали основата на цели течения. И най-силното качество на седмия запис на американците не е, че е брутално енергичен и тежък или че стилът на продуциращия го Kurt Ballou (Converge) идеално успява да подчертае и акцентира върху най-силните елементи на тези 12 песни. Най-силното приемущество на "From Parts Unknown" е, че той е толкова искрен, че всеки слушател може да се наслади на преливащата южняшка атмосфера, която не е засенчена от никакви излишни синтове, ефекти или каквито и да е било претенции. Става въпрос за модерна класика, която никога няма да бъде оценена подобаващо, да предизвика възторжени реакции и да продаде хиляди копия, но пък, съвсем заслужено, ще е в листа с претенденти за тежък албум на годината. Безспорно.
Davidian
Други ревюта на EVERY TIME I DIE