EVERY TIME I DIE - "Low Teens"

Every Time I Die от доста време е група, при която се забелязва отявлена липса на прогрес в отделни аспекти на кариерата ѝ. И докато фактът че бандата отдавна изглежда като неспособна да подобри или развие комерсиалния си статут може да се приеме като негативен, с положителен знак може да се отбележи умението на американците абсолютно никога да не разочароват почитателите на музиката си чрез издаването на слаби записи.

   По подобие на предшествениците си, осмият студиен запис на Every Time I Die продължава тенденцията да бъде събирателен продукт на множество различни послания, емоции, настроения и влияния и притежава богат инвентар от изразни средства, които успяват да генерират песни с разностранен характер и разнообразен звук. Keith и Jordan Buckley, Andrew Williams, Daniel Davidson и Stephen Micciche продължават да се чувстват удобно в границите на стил, който те самите установиха, което е основната предпоставка тази група да има способността да се придържа към сравнително постоянна стилистика, без това обаче да води до монотонност или липса на креативност - напротив. "Low Teens" е поредното студийно отроче на американците, което съдържа все същите и отличителни белези, заради които Every Time I Die е един от най-разпознаваемите, уважавани и безусловно обичани представители на тежкия жанр. Френетичната и специфична комбинация между агресивен и изключително примитивен южняшки хардкор, метълкор и рок (като всичко това е изсвирено с натурално рокендрол отношение) отново показва потенциала си да въздейства на слушателя на едно инстинктивно ниво. Интелигентните и нестандартни текстове, дело на неповторимо харизматичния Keith Buckley, са отново един от аспектите, които безкомпромисно приковават вниманието към себе си и придават заключителния щрих, който очертава забележителното качество на новите тринадесет композиции на Every Time I Die.

   Равносметката е еднозначна - талантът, желанието и отношението, които са основните компоненти на "Low Teens", придават на този албум забележителния потенциал да изненада и зарадва дори най-върлите фенове на Every Time I Die, които вече евентуално са привикнали с качеството на резултатите, които могат да очакват от групата. По-важното, обаче, е че с този диск американците успяват да защитят реномето на бандата си и да докажат, че дори и след завиден стаж в тази индустрия, те все още са способни да създават одухотворена и динамична музика, изпълнена с бунт и значими послания. Качество, с което прекалено малко банди тези дни могат да се похвалят.