GAMMA RAY - "To The Metal!"

Gamma Ray никога не са ме разочаровали. Поне до този момент. Всъщност усещането ми спрямо новия диск на "Лъчевите" не може да се нарече точно разочарование, а по-скоро неудовлетворение. Kai Hansen вече е на сцената над 25 години и "To the Metal!" (извънредно тъпо заглавие, между другото) показва, че творчески кръстникът на немския пауър метъл е започнал да се поизчерпва. С всеки следващ албум Gamma Ray все повече разчитат на рутината и влиянията си от Accept и Iron Maiden за сметка на разчупените идеи и инакомислието, които ги доведоха до изковаването на колоси като "Land of the Free", "Somewhere out in Space" и "Powerplant".

   Най-лошото е, че настоящият албум страда от частична липса на силни и хващащи мелодии. Сега, като гледам траклиста на диска, се усещам, че из него има песни (примерно "Mother Angel" и "Shine Forever"), които не се сещам как звучат. И това при положение, че от около две седмици "To the Metal!" не е излизал от плейъра ми. Заглавното парче е скучновато, а тематиката му (възхвала на любимата музика) вече е била експлоатирана от Gamma Ray и преди в много по-добра светлина - в "Heavy Metal Universe". Не знам дали композирането на Kai Hansen умишлено е вкарано в определени схеми, когато има под ръка Michael Kiske, но песента "All You Need To Know" с участието на бившия вокалист на "Тиквите" силно напомня "Time to Break Free" от първия "Land of the Free". Друго? В средната част на затварящата "No Need To Cry" има лирично отклонение, което дотолкова звучи като Queen, че колегата Ozzy като го чу, сподели: "Ако не знаех, че това са Gamma Ray, бих предположил, че пее Roger Taylor". Показателно. И понеже си говорим за разни неща, които напомнят други неща, нека ви предложа една малка игра: в песента "Time to Live" пробвайте да замените думичките на заглавната фраза, изпявана от хора в припева, с "I Want Out". Резултатът е любопитен. Последното, разбира се, може да се приеме и малко като заяждане, защото изключая тези три последователни тона, парчето няма нищо общо с Helloween-ската класика и даже се явява един от пиковите моменти в албума.

   Преглеждайки предния абзац, някой може да сметне, че съм решил да разпъна албума на кръст. Е, не точно. Дори в изброените моменти на спадове класата на немския квартет успява да измъкне парчетата по тънката линия - къде с някое по-качествено соло, къде с по-интересно структуриране на песента. А и от всичко лъха един характерен Gamma Ray-ски чар, на който няма начин да не се поддадеш, ако някога въобще си се влюбвал в музиката на тази група. Лично на мен песни като споменатата "Time to Live", "Empathy", "Rise" и върховата точка в "To the Metal!" - задъханата и осеяна с дупки от хвърчащи куршуми "Deadlands" - продължават да ми напомнят защо толкова много обичам "Лъчевите".

   Искрено се надявам тази разклатена убедителност в студийната продукция на групата да е само временно явление, пък и съм сигурен, че новият материал ще звучи много по-добре на живо. Защото знам каква фурия са Gamma Ray на сцената. Ако вие не сте имали възможност да се уверите сами в това, ви предлагам да се разходите до "Blue Box" на 21 февруари, когато ще се осъществи четвъртото гостуване на Kai Hansen и компания у нас. Едва ли ще съжалявате!