GRAND MAGUS - "Hammer of the North"

Пуснете си заглавното парче от този албум. Има го горе-долу навсякъде из Интернет, тъй като Grand Magus заснеха и клип към него. Препоръчвам ви го, защото то дава рядко точна представа какво да очаквате от албума - перфектна смес между стоунър, пауър и хеви със силно изразено влечение към скандинавската мелодичност. При Grand Magus обаче го има и онзи характерен, ясно доловим усет към тържественост, с който най-често сме свикнали да свързваме британските хеви метъл групи. С тази основна разлика, че виновниците за нашето ревю са намерили пътя това не да се изражда в пластмасовата продукция - болест на голяма част от северноевропейската хеви/пауър сцена.

   Настоящият диск е логично продължение на големия "Iron Will", появил се през 2008 г. Успехът му веднага привлече вниманието на гиганта "Roadrunner Records", към който е издаден "Hammer of the North". Динамичните събития около шведската тройка (хммм... извинявайте за двусмислието) най-после поставиха пред избор вокалиста и китарист JB Christoffersson и той реши да се откаже от другата си авантюра - Spiritual Beggars - в полза на Grand Magus. Някои западни списания пък сложиха групата на корицата си (не всеки може да се похвали, че ликът му е красял брой на "Terrorizer"). Все факти, които показват, че за членовете на бандата нещата вървят нагоре. По пътя назад сякаш все по-далече остават праволинейният думаджийски стоунър от първите албуми, който с годините биде жертван в името на повече скорост, собствен почерк и по-натурално звучене. Всъщност, звукът на новия албум е едно от първите неща, които правят впечатление - с директни и непосредствени, но все пак чисти китари, барабани и бас и над всичко това - разпознаваемия глас на JB. Въпреки че почти всички песни успяват да оставят следи в съзнанието, едни от най-ярките моменти са тези, в които "Hammer of the North" забавя темпо и демонстрира стабилната си рифова арматура ("Black Sails" и "The Lord of Lies"). От другата страна стоят и летящите на крилете на развилнялата се валкирия "I, The Jury", и "At Midnight They'll Get Wise", а неведнъж упоменаваното от JB влечение на групата към природата може да се чуе в парчета като едноименното, "Mountains Be My Throne" и "Ravens Guide Our Way". За отбелязване е и обложката, дело на небезизвестния Necrolord (рисувал за банди като Disection, Wintersun, Bathory, Ensiferum и много други), чийто специфичен почерк може да ви подлъже, че дискът гази в съвсем различни стилови ареали.

   Честно казано се съмнявам Grand Magus да се превърнат в чука на севера (както претендира заглавието на новия албум), но пък трябва да призная, че, без да е особено оригинален, "Hammer of the North" притежава белези, които биха накарали голяма част от метъл феновете да заклатят утвърдително глави под звуците му. Най-лесният начин да разберете, дали вие влизате в споменатата група, е просто да последвате съвета ми, даден в началото и да чуете заглавното парче.