GRAND MAGUS - "Triumph and Power"

Макар все още да са далеч от популярността на наистина големите имена в тежката музика, Grand Magus от доста време се радват на успех на световната сцена - украсиха корица на "Terrorizer", свириха по редица сериозни фестивали, издадоха шест албума... Странно е, че в България извън Интернет почти никой не е чувал за тях. А комбинацията от стоунър, хард рок, хеви метъл и дуум в музиката им е уникална, да не говорим, че Janne "JB" Christoffersson понастоящем е един от най-разпознаваемите метъл певци - къде заради интересната си вокална техника, къде заради уникалния си тембър...

   Дойде време за седмия албум и той е точно това, което се иска и се очаква от тази група. Предишният, "The Hunt", беше известно отклонение от стила им - по-лековато звучене, доста повече хард рок и по-малко дуум. Беше много приятен, но и в някаква, макар и неголяма, степен различен от дотогавашното творчество на Grand Magus. "Triumph and Power" е по-близо до издадените преди 2012 година албуми. Сравнено с "The Hunt, звученето този път е по-сурово и някак по-тежко, по-жестоко. Музиката е по-разнообразна, има дори две инструментални композиции, както и по-засилена спрямо предишните албуми на групата употреба на акустична китара. Има достатъчно скорост, агресия и епика и достатъчно настроение, за да допадне на всеки метъл фен. Има среднотемпови химни, които можем само да се надяваме да чуем на живо. Само че няма нищо особено изненадващо - не и за хората, запознати с групата.

   Инструменталната част е точно това, което очакваме - здрава китара, трещящи барабани и бумтящ бас. JB е страхотен китарист и солата му са, както обикновено, впечатляващи, а рифовете - смазващи. Дошлият през 2010 г. барабанист Ludwig "Ludde" Witt се представя прекрасно и във втория албум с негово участие. Басистът Fox Skinner свири на обичайното си високо ниво. А го има и Гласа... Каквото и да си говорим, основното, което човек запомня от музиката на Grand Magus, не са композициите, макар че обикновено са на ниво. Не е инструменталната работа, при все че винаги е впечатляваща. Не са и текстовете, въпреки че са много приятни. В главата на слушателя остава преди всичко гласът на JB и в "Triumph and Power", както може да се очаква, групата се е възползвала максимално от това. Вокалите са просто убийствени.

   Като цяло "Triumph and Power" е много добър албум. Има го типичното за Grand Magus ударно звучене. Има и достатъчно песни с хитов потенциал, които на концерт ще карат публиката да полудее. Единственият му недостатък, ако изобщо го приемем за такъв, е, че няма много изненади за феновете на групата. Но ако това е първият им албум, който чувате, със сигурност няма да е последният.