HELLOWEEN - "7 Sinners"

Happy, Happy Helloween! След доброволното си оттегляне в лежерните владения на поп, фънк, акустик и ска-експериментите, с което шокираха мнозина от поклонниците си и наляха доста вода в мелниците на евро-метъл скептиците, "Тиквите" отново ни изненадват. Този път - с най-тежкия и агресивен албум, който са записвали някога. Озаглавен "7 Sinners" (какво точно се крие зад заглавието, както и ред други интересни неща, можете да узнаете от ексклузивното ни интервю с басиста-основател Markus Grosskopf), тринадесетият студиен албум на квинтета е успял да съчетае в себе си свежите идеи на "Master Of The Rings", мощта и агресията на "Better Than Raw", мрачния модернизъм на "The Dark Ride" и монументалното величие на "Keeper of The Seven Keys: The Legacy". И макар заслугата за това да е както на изключителния продуцент (който все повече се приближава до статута на легендарните отци-законодатели, изковали каноните на жанра) Charlie Bauerfeind, така и на цялата банда, един човек трябва да бъде изрично споменат и това е ударникът Dani Löble. В "7 Sinners" той най-накрая разгръща в пълна степен чудовищните си възможности, инжектирайки колосална доза адреналин в поуморилото се напоследък туловище на бандата. В резултат на всичко това материалът, влязъл в албум номер 13 на "Тиквите", се е получил изненадващо свеж, целенасочен, стегнат и агресивен, като преобладаващите композиции са с времетраене около 5 минути; безусловно изключение на фона на амбициозните, пищни, пропити с херметична мъдрост и многопластова глъбинност последни творби на други големи европейски банди като Judas Priest и Iron Maiden. Ето защо, ако трябва да му потърсим скорошен паралел в света на класическия метъл, то това без съмнение би бил превъзходният "Made Of Metal" на Rob Halford.

   Месомелачката започва с масирания залпов огън на стадионния химн "Where The Sinners Go" - експлозия от тежък, всепомитащ груув и авангарден звук. Бавното му темпо задава перфектния контекст за следходника му "Are You Metal?" (заслужава да се отбележи, че музиката и текстовете и на двете парчета са дело на Andy Deris), който бе избран и за заснемането на пилотен видеоклип. Тук класата на Dani Löble просто не може да се скрие, а бласт-бийтовете, инкорпорирани в началото на солото след втория припев, ще допаднат и на далеч по-екстремните фенове. Въпросителната линия продължава с "Who Is Mr. Madman?", ала въпросът е реторичен, понеже парчето е своеобразно продължение на ироничната закачка "Perfect Gentleman" от 1994 г. Тук иронията и закачливото настроение обаче отстъпват пред агресията и зловещата картина, нарисувана от текста и музиката, и песента определено е най-качественият принос на Sascha Gerstner към албума. Трак номер четири - "Raise the Noise" - е надъхан бързак, чиято праволинейност (композиторът му е Michael Weikath) е остроумно разчупена от солото на флейта, "World Of Fantasy" на Markus Grosskopf е изумителен синтез от изтънчена мелодия и неустоим припев (и определено най-"светлата" композиция в диска), а "Long Live The King" (отново Deris) впечатлява с комбинирането на мейдънски припев с откровена траш подложка. Така стигаме до централното място в албума, отредено за хладната полубалада "The Smile Of The Sun", която, макар и сътворена от вокалиста, поражда известни аналогии с творчеството на групата на бившата "тиква" Roland Grapow - Masterplan, - или по-скоро с противоречивия (за бандата, а не за феновете) албум, предхождащ този разрив - "The Dark Ride". В интерес на истината обаче, за разлика от въпросната тава, "7 Sinners" е съумял да звучи мрачно, без да е потискащ. "You Stupid Mankind" и "My Sacrifice" са другите две парчета, които се доближават до стилистиката на "The Dark Ride", което е изключително любопитно, понеже са написани от човек, който по това време не е бил част от бандата - Sascha Gerstner, - и това донякъде опровергава твърденията на Andy, Markus и Michael, че въпросната творба била предимно продуцентско, наложено "отгоре" творение. Един от безспорните върхове на "7 Sinners", "If A Mountain Could Talk" на Markus, е богат на идеи и мотиви епичен опус, докато следващата я "The Sage, The Fool, The Sinner", макар и по-традиционно ориентирана (типичен "Weiki"), е снабдена с такъв завладяващ, безцеремонно нахълтващ в мозъчните кутии припев, който изкупва всички по-слаби моменти в куплетите й. За финал "Тиквите" са ни оставили най-дългата от 13-те композиции - оригиналната, многопластова и драматична "Far In The Future", чиято вледеняваща атмосфера, разгърната структура и дарк прогресив елементи (както може да се предположи, заслугата за всичко това е на Andy) дават недвусмислена заявка, че квинтетът е в състояние да ни отведе на далеч по-дръзко пътешествие в непроходимите дебри на тъмните селения.

   Happy, Happy Helloween? Да, но с мъничка корекцийка - Heavy, Heavy Helloween!