HELLOWEEN - "My God-Given Right"

"Straight out of Hell" май беше по-добър. Вероятно това ще е първата мисъл, която ще мине през ума на феновете на Helloween, след като чуят "My God-Given Right". Предишният албум на "Тиквите" беше доста по-амбициозен, по-разчупен композиционно и, в крайна сметка, по-приятен. Освен това, в него пълнежи нямаше, а в "My God-Given Right" една или две песни са напълно излишни.

   При все това обаче Helloween не са случайна група и слаби албуми просто не умеят да правят – дори противоречиво приети издания като "Gambling with the Devil" имат доста силни страни, а новата творба на немците определено е по-добра. Ако "My God-Given Right" може да бъде сравнен с някой скорошен албум на Helloween, това е "7 Sinners" – тук я има същата първична агресия, същата стегнатост в композициите, същия мрак дори в по-веселите парчета... Същото майсторство в изпълнението, което едва ли ще изненада някого – в инструментално отношение групата винаги се е представяла на ниво. От "7 Sinners" насам Dani Loble получава все по-голяма възможност за изява и тук това определено дава резултат – барабанистът зарежда всяка песен с адреналин. За това допринася и басът на Markus Grosskopf, а китарите на Michael Weikath и Sascha Gerstner са прекрасни, както винаги. Вокалите на Andi Deris също не предлагат особено изненади – ако човек харесва работата му с групата досега, ще го хареса и тук.

   В композиционно отношение албумът оставя предимно добри впечатления. Не е разнообразен като "Straight out of Hell", но за това има разбираема причина – за него двамата китаристи и басистът композираха самостоятелно поне по две песни, докато в "My God-Given Right" почти всичко е написано от или в съавторство с Andi Deris. Това не е чак такъв проблем, разбира се, просто песните са доста по-близки като звучене. Вероятно поради същата причина някои парчета просто... не са на нивото на останалите. Макар и приятна сама по себе си, "Lost in America", например, не оставя особено трайни спомени и ако бъде извадена от албума, целостта му не се нарушава. Веднага след нея обаче идва написаната в съавторство със Sascha Gerstner "Russian Roule", превърната в един от върховете в албума от игрива мелодия, комбинирана с убийствено тежка ритъм китара, а след нея е и помитащата "The Swing of the Fallen World", която ясно показва защо Andi пее и композира с групата вече над две десетилетия. Композираната от Michael Weikath "Creatures in Heaven", в своите шест минути и половина, е може би най-интересната като инструментално изпълнение песен в албума. "Battle's Won", пак на Weikath, пък е толкова типичен Helloween, че веднага кара слушателя да си спомни защо обича групата. Същото важи и за "Living on the Edge" на Markus Grosskopf, а "If God Loves Rock 'n' Roll" идва със задължителното за групата весело настроение – и няма да е учудващо, ако Andi използва именно нея, за да представи музикантите на съвместния концерт с Judas Priest на 30 юни в София.

   "My God-Given Right" е много добър албум. В него феновете на Helloween ще намерят всичко, което очакват от любимата си група – идеи, настроение и майсторство. Затова и творбата си заслужава отделеното време.