ITSI - "Engur"

Въпреки че рядко ще ги срещнете по клубовете, ITSI и самобитният им метъл са утвърдени на българската сцена. Макар и само с два албума от началото на века насам, софийската банда е една от най-напредничавите наоколо - това е първата българска група, донесла тътена на осемструнната китара, а също така е сред най-тежките и експериментални. Макар и разфокусирана, музиката на четиримата винаги е била убийствена - докато забиват по алтернативен тертип, изведнъж те започват да раздават Meshuggah-юмруци, а накрая най-цинично си тръгват под звуците на електроника. Славна банда!

   От "Last Days" (2012) разбрахме, че стремежът на четиримата към експериментална, но задължително качествена продукция може да има най-неочаквани последици - като новият й албум "Engur", например. Всъщност, дали са чак толкова неочаквани? Нима момчетата някога са крили, че се приспиват с Morbid Angel? Според нас беше просто въпрос на време ITSI да скъсат синджира и да отприщят бруталността си на равнище "освидетелствани психопати". Така и стана. "Engur" е безкомпромисен, модернистичен дет метъл - но изцяло изчистен от самоцелно надсвирване, неловки брейкдауни, и прочее криворазбрани от по-младите банди концепции за това какво всъщност прави тази музика брутална. Всъщност това е най-целенасоченият и концептуално избистрен албум в кариерата на столичаните. Солидни записи като "Engur" се раждат тогава, когато групата влиза в студиото подготвена на 110%, и просто сяда и ги изсвирва. Като професионалисти.

   Макар и да не оставя съмнение, че е дет метъл албум, "Engur" е нетрадиционен по звучене и оставя впечатлението, че е събрал богати вдъхновения. Освен дежурната почит към Meshuggah, познавачите ще доловят следи от Gorguts, Suffocation и Monstrosity; щипка от откачения сайфай метъл на Strapping Young Lad; и влияния от по-нови имена в жанра като Job For A Cowboy, Suicide Silence и The Tony Danza Tap-Dance Extravaganza. Софиянците имат широк поглед върху екстремната сцена и успешно пренасят съвременните тенденции в нея на местна почва, без да подражават никому. Напоследък българските групи са все по-иновативни, което е страхотно!

   За да разберете "Engur" както трябва, имайте предвид, че албумът представлява една цяла песен, разделена на части. "Сегментите" на музикалното чудовище са детайлни и развити, а като се има предвид, че албумът е записан с минимум корекции и трикове, то ITSI се представят като абсолютни машини. Особено внушително е изпълнението на барабаниста Павлин Николов, чийто партии са колкото изобретателни, толкова и екстремни. Той акцентира китарите с безпощадна ритмичност и нечовешка прецизност - уменията му са наистина завидни. Разбира се, останалите не изостават с материала. Китаристите Антон Димитров и Димитър Василев са намерили обща визия и гледат на инструментите си като на машини за мелене на месо със струни. Поради това, в "Engur" има само едно соло, но оскъдното солиране е единственото нещо, по което албумът си прилича със "St. Anger". За изпълнението на басиста Ивайло Венциславов май ще трябва да съдим на живо, защото басите му са изцяло хомогенизирани с ниско настроените китари - уви, това е съдбата на 99% от басистите в метъла. Вокалистът Милко Дюлгеров отново радва ухото с потресаващите ревове на отработеното си гърло. Да не пропуснем и Ростислав Трифонов, чийто спорадични електронни включвания успешно подсилват интерпланетарното звучене на албума.

   В заключение, "Engur" е най-бруталното нещо, случвало се на българската сцена от последния Enthrallment насам. Освен това е оригинален, нетрадиционен, и с перфектно овладяната си ярост би могъл да смачка повечето чуждестранни претенденти в жанра - досущ като един Кубрат Пулев на експерименталния дет метъл!