ITSI - "Last Days"

Сякаш на майтап си минаха пет години от дебюта "The Diary Of A Psycho" на бруталните експериментатори от София I.T.S.I. След няколко смени в състава, един видеоклип, епизодични прояви на родната ъндърграунд сцена, няколко концерта в Унгария и още смени в състава, ето че "Last Days" вече е факт. Още от първите тонове на интрото "Downed" става ясно, че момчетата са пренесли музиката си на далеч по-високо ниво спрямо дебюта. Като цяло, с малки изключения, темпото в албума е по-скоро забавено, но пък тежестта в музиката на I.T.S.I. е просто смазваща. Ниско настроените китари и жестоките ревове на Дидо не те оставят да си поемеш въздух. Може би за това е добра идея вмъкването на кратки скитове между песните, които всъщност засилват чувството за концептуалност. И наистина, по подобие на "The Diary Of A Psycho", "Last Days" също е в някаква степен концептуален, а именно - без да разказва конкретна история, албумът изследва теми, които идеално се вписват в общата картина на тази безпощадна музикална сеч: греха, религията, политиката, околната среда и пагубното влияние на човека върху нея. В музикално отношение "Last Days" е доста разнообразен, като съвсем отчетливо се улавят влиянията от различни стилове, простиращи се дори извън пределите на тежката музика. На няколко места в диска чуваме изключително силни дръм енд бейс влияния, които са перфектно комбинирани с тежки китарни рифове в песни като "All The Wrath" и "Quality Of The Mankind". И това съвсем не е всичко: имаме откровени фънк залитания, редуващи се с машийнхедски рифве в "Absolute Zero", хардкор енергия в "Envy", брутален дет метъл в "Rain" и какво ли още не. Тук там се прокрадва и по някой ритъм в стил Meshuggah, а краят на албума, където тежките рифове постепенно преливат в прекрасна акустична част, е просто величествен.

   Изобщо личи си, че момчетата от I.T.S.I. са взели съвсем насериозно начинанието "Last Days" и са вложили цялата си енергия в него. Албумът е много добре изпипан както в музикално, така и в инструментално и техническо отношение. Веднага прави впечатление изключително доброто качество на звука, дело на Петър Братанов (ex-Awake, Аналгин), познат още като Don Pepinio, който дори записва китари за няколко от песните в диска, партнирайки си с титулярния седемструнник на I.T.S.I. Тони. При всички положения "Last Days" е едно от най-интересните издания в българската тежка музика в последните години и определено заслужава внимание.