JOE SATRIANI - "Black Swans and Wormhole Wizards"

"Black Swans and Wormhole Wizards" е тринадесетият албум на Satriani - завидно постижение за започнала относително късно солова кариера (дебютният "Not of This Earth" излиза, когато Satch е на 30 години). Чрез всички свои записи той утвърди мястото си сред най-добрите китаристи на нашето време и често името му е цитирано като вдъхновение от всевъзможни изпълнители, опъващи шестте струни. Причината се крие не само в умопомрачителната му техника и изключително характерния тон, но и в неговото умение да използва огромния си арсенал от похвати само и единствено за нуждите на композицията. Последното днес е огромен проблем на повечето шредъри, които сякаш непрекъснато се мъчат да натрапят на слушателя каква главоломна скорост биха могли да развият по грифа. Разглежданият диск спокойно може да се приеме като поздравителна картичка към всички тях. Но не от типа на хвърлената ръкавица, а по-скоро като демонстрация, че за да е добър един китарен инструментал, той не е нужно да е изпълнен с хиляди ноти.

   "Black Swans and Wormhole Wizards" е дело на китарист, който е преминал творческия си зенит, но продължава да записва музика с удоволствие и без да се надпреварва с никого. Satriani не се старае да ни напомня, че именно той е човекът, който преди двайсетина година издаваше албуми-учебници като "Surfing with the Alien" и "The Exremist". По-горе ви говорих за скоростта, но не се подлъгвайте прекалено много по казаното. Спринтовете по грифа ("Pyrrhic Victoria", "Light Years Away" и "God Is Crying" са великолепни примери) присъстват и тук, но им липсва излишната показност. Сякаш със всеки следващ албум маестрото все повече уляга, но пък и не може да избяга от себе си. Разпознаваемите му хармонии витаят кажи-речи в целия албум, но вече на джаза - и то без да е плътно замаскиран под фюжън одежди - е отпуснато повече място ("Wind In The Trees", "Wormhole Wizards"). Satch остарява музикално, но определено го прави със стил. При това качеството на изданията му след слабоватия "Is There Love in Space?" (2004 г.) прогресивно расте. Ако възходящата крива се запази (и ако се следва традицията от новото хилядолетие Satriani да издава албум на всяка четна година) то през 2012 г., като за саундтрак към планираното свършване на света, героят на това ревю може би ще ни зарадва с поредния си шедьовър. Но най-същественото в случая е, че дори без музата му да е в най-отзивчивото си настроение, Satch пак успява да е над 99,9 процента от всички съвременни китаристи.