JOE SATRIANI - "Live in Paris: I Just Wanna Rock (DVD)"

Новото DVD на сърфиращия с пришълците Joe Satriani е поредната покана към вас да хванете вълната и да се разходите до неговата кристална планета, водени от странната, красива музика. Въпреки че в последните години студийната продукция на Satch не е на стратосферното ниво, на което бяха албумите от края на 80-те и 90-те, от сцената китарата му продължава да сипе огън и жупел. Концертът, намерил място в това издание, е заснет в препълнения "Grand Rex Theater" в Париж на 27.05.2008 г. и (както можете и сами да се досетите) от инструментална гледна точка е напълно непроницаем за критикарски патрони. На сцената освен главния ни герой са Stuart Hamm (бас - единственият, на който е отпуснато време за соло-изява), Jeff Campitelli (барабани) и Galen Henson (китара), но по принцип те рядко попадат в обективите на камерите. Satriani обаче е във вихъра си. Че маестрото има извънземна китарна техника, би трябвало да е ясно на всеки, но да наблюдаваш финеса, с който той милва грифа и извлича характерните си тонове и мелодии, би могло да бъде както вдъхновяващо, така и обезкуражаващо за китаристите сред публиката. Съдейки по издигнатите плакати ("Thank you for all, Satch") в парижката зала, май по-скоро е първото. Визуалната част бива разнообразявана доста приятно ту с размацани цветове, ту със стилизирани изображения, ту с природни картини (особено ефектно при изпълнението на "Time Machine"), или просто с кадри на бандата на фона на близък план на екзалтираната публика. Е, има няколко момента, на които монтажът куца и картината и звукът се разминават, но те са пренебрежимо малко и кратки.

   Сетлистът на шоуто е концентриран предимно около последния албум на китарния герой ("Professor Satchafunkilus and the Musterion of Rock" (ревю)) и това е напълно обяснимо, предвид че "I Just Wanna Rock" е третото пълнометражно видео издание в кариерата на Satriani от началото на новото хилядолетие. Освен осемте песни от актуалния диск, тук са почетени още "Surfing with the Alien" (с четири парчета), "Flying in a Blue Dream" (с три), "The Extremist" и "Super Colossal" (с по две) и "Time Machine" и "Joe Satriani" (с по едно). Ясно е, че на някои фенове подобен баланс на композиции може и да не им допадне. Ако е така, бих препоръчал да се насочат към DVD-то "Live in San Francisco" от 2001 г., където подборът е отразил най-качествения период от творчеството на Satriani.

   Но пък Satch вече е дал толкова много на музиката, че спокойно може да се качи на коя да е сцена и да заяви простичко: "I Just Wanna Rock". А е видимо, че изпълнява това си желание повече от добре.