JORN - "Spirit Black"

Една година след "Lonely Are the Brave" (ревю), луд умора няма, само се поти - издава сборен албум с най-добрите парчета на соловия си проект, след броени месеци вади на пазара шестия си студиен солов запис, а после тръгва и на турне. На Нова Година ще пее безплатно на площада в Каварна. Да, точно така, става дума за Jorn Lande, норвежкият викинг войн, който продължава уверено да вее флага на класическия рок и метъл с привкус от 80-те години на миналия век.
   С огромна неохота се захващам да разкритикувам новото му творение, озаглавено "Spirit Black", защото ми харесва този дързък глас и не бих искала да го навиквам. Но работата си е работа и тамплиерът трябва да се стегне за бой, когато дългът го зове.
   И така, какви ги е наготвил този път господин "на всяка метъл манджа мерудия"? Вчерашното е попретоплено в микровълновата, украсено с маслинка и поръсено с пресен магданоз, за да прилича на току-що сготвено. Добре познатият солиден рок с носталгия към Dio, Rainbow и Whitesnake е налице. Добавени са някои интересни детайли, но цялостното впечатление е за “старата песен на нов глас".
   "Road of the Cross" си заслужава да се изтъкне като едно от малкото парчета в диска със заряд и собствена физиономия, което изпъква въпреки (или именно заради) дребните си странности.
   Атоналният фрагмент в началото - може би заимстван от филмовата музика похват да се илюстрира надвиснала опасност - определено привлича вниманието. Но присъствието му за мен е малко дразнещо. Ритмичните рифове задават темпото на препускащата конница от кръстоносци, а китарата къдри ориенталски мотиви над пясъците на Обетованата земя. Парчето си носи достатъчно драматизъм от диалога между струни и глас, дори без досадните дисонанси в началото.
   Ще кажа няколко добри думи и за "Rock And Roll Angel" - единият ми любимец от "Spirit Black". Започва коварно като балада с лирични излияния на Lande на фона на акустични струни, но след първата минута преминава в среднотемпов рок химн с много приятна мелодия и увличаща градация, която кулминира в припева (и призива) "…and be my rock and roll angel".
   Прескачаме скоростно през "Burn Your Flame" - най-бързото парче в албума и като темпо, и като продължителност - малко под 3 минути. Нелоша песен, но и не блести с особени качества. Пропускам още пет заглавия, защото са "месо и картофи" - засищащи, но с нищо не гъделичкат сетивата.
   Май забравих да предупредя, че е добре да си оставите място за десерта?
   В края на диска стигаме до второто ми любимо парче в “Spirit Black" - но второ само по ред, не и по значимост. Откриващият тежък китарен риф и ниското ръмжене на норвежкия вокалист не подсказват по никакъв начин, че песента, наречена “I Walk Alone", е кавър на първия солов хит на северната звезда Tarja Turunen след раздялата й с Nightwish. Каквото и да кажа, ще е малко, затова ще обобщя само със скромното мнение, че "песента-отмъщение", отговорът на Tarja към бившите й колеги, трябваше да звучи точно така: плътно, горчиво, с ударение и тежест във всяка фраза. "Звънчетата" и цигулките в оригинала несъмнено повече импонират на оперния вокал на финландската прима, но ако тя има заявки към рок и метъл сцената, Lande учтиво й показва как трябва да ги направи по-убедителни. Гласовите партии въобще не подлежат на обсъждане, там няма място за сравнение, но инструменталът на версията на JORN е пример как една преработка може да надмине оригинала.
   Въпреки този блестящ завършек на албума, горчивият вкус остава. Признавам - както винаги, Lande е в изключителна вокална форма. Но "Spirit Black" накуцва мелодично, композиционно и не действа като едно цяло, разпилян е и е хаотичен. Не мога да си изкривя душата, че този път сервираното от норвежеца не ми допадна. Присъдата - среден.