JORN - "Lonely Are the Brave"

И сам войнът е войн и това с особена сила важи за норвежкия вокален титан Jorn Lande. След участие в няколко групи, чиято дейност поугасна след напускането му (Masterplan, ARK), в наши дни той е наемник в музикалния свят - присъства в поне 20 албума през последните десетина години, като сред по-значителните му скорошни изяви са вокални партии в концептуалните творби на Ayreon - "01011001" (ревю) и Avantasia - "The Scarecrow" (ревю). А когато господин "на всяка метъл манджа мерудия" започне да скучае, работи по соловия си проект под името Jorn.
   Новият албум на този ярък индивидуалист, пети студиен поред в самостоятелната му кариера, носи заглавието "Lonely Are the Brave" и едва ли ще сме далеч от истината, ако допуснем, че името, както и много от текстовете, са алюзия за философията на Jorn Lande за живота. "This is my road, it’s just rock’n’roll and there’s one thing I know: lonely are the brave," пее Jorn в едноименното парче. В метъл средите е известен трудния му характер, въпреки че в интервюта той твърди, че няма нищо такова, просто "трябва да си вадя хляба с пеене, което понякога прави оставането ми в група невъзможно". Но на великите е лесно да се прости малко своенравност или арогантност.
   "Lonely Are the Brave" е класически хеви рок албум до мозъка на костите с епичен вокален размах. Неизбежно е сравнението с основополагащи банди в жанра като Whitesnake, Dio и Deep Purple. Сянката на David Coverdale се издига над Jorn, който сам признава, че фронтменът на "Бялата змия" е негово основно вдъхновение, но норвежкият викинг смело се изправя пред предизвикателството и изкусно вплита и влияния от Ronnie James Dio в една бленда, пред която малко рок фенове могат да останат равнодушни. Ако не знаех какво слушам, парчето "Soul of the Wind" (а и не само то) успешно би ме заблудило, че е песен на Whitesnake.
   За изграждането на атмосферата на олдскуул рок албум от 70-те и 80-те години помагат и двамата забележителни китаристи Tore Moren и Jorn Viggo Lofstad, чиито ритмични рифове осигуряват твърдата основа на парчета като заглавното, "Night City" и "War of the World", а и не една от композициите може да се похвали с впечатляващи китарни сола.
   Освен силния глас на Jorn Lande с главозамайващ диапазон, албумът има и друг коз - прекрасно написани песни. В разнообразието на композициите има по нещо за всеки рок фен и това, че парчетата са само девет, никак не е ограничаващо. "Night City" е като спотаен дебнещ звяр, готвещ се за скок. В "War of the World" освен духа на Dio, се промъква и частица от "Heaven and Hell" на Black Sabbath. Енергията избухва с темпераментната "Shadow People", а "Man of the Dark" не е "Man on the Silver Mountain" на Rainbow, но пленява с мелодичния (авто)портрет, който Jorn рисува с емоционалните си вокали, ту по-меки, ту по-агресивни. По-забавеното темпо на закриващата композиция "Hellfire" в никакъв случай не означава балада - това е може би най-тежкото парче в целия албум, потопено в доста мрачна атмосфера.
   Финалното полиране на черния диамант е в ръцете на Tommy Hansen (работил с Helloween, Pretty Maids, TNT), отговорен за балансираното смесване, което не дава излишна тежест на и без това застрашителната вокална сила на Jorn Lande, а напротив - перфектно я уравновесява с китарите и ритъм секцията.
   За феновете на Jorn "Lonely Are the Brave" е задължително попълнение към колекцията, а за всички останали ценители на твърдата музика една доза от този вокален допинг е горещо препоръчителна. Макар и да не изненадва, Jorn поддържа високата класа от предишните си албуми, а както гласи поговорката, "защо да поправяме нещо, ако не е счупено".