JUDAS PRIEST - "Firepower"
2018, Columbia Records/Virginia Records
Както споменахме в ревюто на "Redeemer of Souls", очакванията към нов албум на група като Judas Priest винаги ще са невъзможно високи - и отново, като при издадената преди четири години творба, най-големият проблем на "Firepower" не е в музиката, а в неизбежното сравнение с досегашното творчество на британските метъл законодатели. Новото издание не може да измести класиката в сърцата на феновете...
Или пък може? Истината е, че с "Firepower" Judas Priest не просто поднасят на почитателите си поредната порция превъзходен хеви метъл, но и надминават всички очаквания, които човек може да има. Албумът е великолепен - дори малкото проблеми, които пречеха на "Redeemer of Souls" да постигне пълния си потенциал, тук са изчистени. Резултатът е творба, която в рамките на малко по-малко от един час обхваща абсолютно целия музикален и емоционален спектър, който се очаква от групата и жанра. Имаме скорост, агресия и мрак в песни като откриващата "Firepower", ритмични среднотемпови химни като последващата, "Lightning Strike", нежна и едновременно с това епична балада - закриващата "Sea of Red". Имаме стопроцентов хеви метъл - винаги и навсякъде, дори в кратката, изсвирена на пиано, интерлюдия "Guardians", която разполовява албума. Композициите, макар и привидно прости, са пълни с интересни идеи и с всяко слушане влизат все по-дълбоко под кожата на слушателя.
Изпълнението е на подобаващо ниво. Разбира се, това едва ли изненадва някого - все пак, става дума за музиканти с десетилетия опит. Вокалите на Rob Halford са все така режещи, а ритъм секцията на басиста Ian Hill и барабаниста Scott Travis е все така енергична. Специално внимание обаче заслужават китарите - защото, въпреки здравословните проблеми на Glenn Tipton, за които научихме тази година, той и Ritchie Faulkner осигуряват точно тази двойна китарна атака, която винаги е била неизменна част от творчеството на групата. През февруари излезе информация, че Tipton от над десет години страда от болестта на Паркинсон - но в албума това не се усеща - рифове и сола са изсвирени с увереност и майсторство и всеки тон си тежи на мястото. Не се усещаше и когато гледахме групата в зала "Арена Армеец" през 2015 година, но явно здравето на седемдесетгодишния китарист вече не позволява продължителни концертни изяви, затова в настоящото турне на групата вместо него на сцената свири именитият музикант и продуцент Andy Sneap.
В крайна сметка, "Firepower", в рамките на това, което си поставя за цел, просто няма слаби места. Албумът е точно толкова тежък, енергичен и жизнен, колкото се очаква от Judas Priest. На 21 юли тази година групата ще участва на фестивала "Hills of Rock" в Пловдив. Нека си пожелаем на живо песните да са също толкова надъхващи.
Tigermaster
Или пък може? Истината е, че с "Firepower" Judas Priest не просто поднасят на почитателите си поредната порция превъзходен хеви метъл, но и надминават всички очаквания, които човек може да има. Албумът е великолепен - дори малкото проблеми, които пречеха на "Redeemer of Souls" да постигне пълния си потенциал, тук са изчистени. Резултатът е творба, която в рамките на малко по-малко от един час обхваща абсолютно целия музикален и емоционален спектър, който се очаква от групата и жанра. Имаме скорост, агресия и мрак в песни като откриващата "Firepower", ритмични среднотемпови химни като последващата, "Lightning Strike", нежна и едновременно с това епична балада - закриващата "Sea of Red". Имаме стопроцентов хеви метъл - винаги и навсякъде, дори в кратката, изсвирена на пиано, интерлюдия "Guardians", която разполовява албума. Композициите, макар и привидно прости, са пълни с интересни идеи и с всяко слушане влизат все по-дълбоко под кожата на слушателя.
Изпълнението е на подобаващо ниво. Разбира се, това едва ли изненадва някого - все пак, става дума за музиканти с десетилетия опит. Вокалите на Rob Halford са все така режещи, а ритъм секцията на басиста Ian Hill и барабаниста Scott Travis е все така енергична. Специално внимание обаче заслужават китарите - защото, въпреки здравословните проблеми на Glenn Tipton, за които научихме тази година, той и Ritchie Faulkner осигуряват точно тази двойна китарна атака, която винаги е била неизменна част от творчеството на групата. През февруари излезе информация, че Tipton от над десет години страда от болестта на Паркинсон - но в албума това не се усеща - рифове и сола са изсвирени с увереност и майсторство и всеки тон си тежи на мястото. Не се усещаше и когато гледахме групата в зала "Арена Армеец" през 2015 година, но явно здравето на седемдесетгодишния китарист вече не позволява продължителни концертни изяви, затова в настоящото турне на групата вместо него на сцената свири именитият музикант и продуцент Andy Sneap.
В крайна сметка, "Firepower", в рамките на това, което си поставя за цел, просто няма слаби места. Албумът е точно толкова тежък, енергичен и жизнен, колкото се очаква от Judas Priest. На 21 юли тази година групата ще участва на фестивала "Hills of Rock" в Пловдив. Нека си пожелаем на живо песните да са също толкова надъхващи.
Tigermaster
Други ревюта на JUDAS PRIEST