KILLING JOKE - "MMXII"

Оловни облаци закриват слънцето. Ще вали. Странно, не мирише на прах, не е влажно… Млечна пелена неусетно е покрила целия град, а допреди малко я нямаше. Във въздуха се носи смрад на сажди, пепел и серен диоксид. Вони на мръсотия, по-лошо - на отрова. А това горе не са облаци. Това е пушек от индустриалните комини.

   Не е само замърсяването, обаче. Jaz Coleman съзира метеорологичните аномалии, астрономическите феномени, реално съществуващата опасност от международен конфликт и фаталните последствия от него. С острия ум, чувството за социална отговорност и своята харизма Coleman щеше да бъде чудесен журналист или дори обещаващ политик (колко добра партия биха основали с Barney Greenway!), но той избра музиката. Той винаги избира нея. Това е най-добрият начин да реве срещу всичко, което не е както трябва, да се бори с него. Има ли борба този път? Фронтменът предупреждава за неизбежен катаклизъм още от появата на величествения "Absolute Dissent" (2010), така че "2012" бе предопределен/а. И никой не би се усъмнил в необходимостта от подобно послание, защото в своята музика те винаги очертават цели епохи. Те са Killing Joke и близо тридесет и четири години след появата си продължават да са все така тежки, вдъхновени, целеустремени, вълнуващи и значими.

   "MMXII" е апокалиптичен. Полюсите се разместват, колониите рухват, но всеки прелом е посрещнат в екстаз ("Rapture"). Предвид задушаващата обреченост, струяща от всяка негова мелодия, албумът не е никак лесен за слушане. Точно тук идва най-големият парадокс - едновременно с емоционалната свръхтежест, "MMXII" е решен в перспективата да бъде слушан и разпространяван по всички краища на планетата. Чрез него Killing Joke дават пълно музикално отражение на царящата антихуманност, лакомията, объркването, страха и хаоса. Петнадесети студиен албум и втори пореден (от общо пет) в оригиналния състав на "Шегаджиите", "MMXII" е напълно достатъчен, за да разбереш, че английските експериментатори продължават да са сред най-важните банди на този рушащ се свят. Класици.

   Наистина е невероятно как го правят, но колкото и да се чудим, едва ли ще ни дойде добро обяснение… Важното е, че го правят - с напредването на годините Killing Joke издават все по-големи албуми и като замисъл, и като ефект ("Trance"). Уникалната деветминутна епика "Pole Shift" отваря гигантско пространство. Наситена, богата атмосфера и трескав риф от Kevin Walker поставят началото (на края). Jaz Coleman намира перфектен баланс на чисти вокали и индъстриъл ревове. Мачкащата "Fema Camp" е примерна в това отношение; чудовищните крясъци се използват там, където са необходими. "Corporate Elect" е типичен Killing Joke и до някаква степен реминисценция на "Money is Not Our God". Задължителното кратко "бягство" от пост-пънка за песен в алтърнътив, уейв, синт-поп, реге и пр. стилистика дообогатява динамиката с екзотични нюанси. Такова бягство в "MMXII" е първият сингъл от албума, "In Cythera". Тук (единствено) се прокрадва лек позитивизъм, поемаме глътка чист въздух и споделяме мечтите за "слънчев ден, когато небето е чисто". Надеждата е отнета веднага с "Primobile", песен, подходяща за разходка в току-що унищожен град, и "Glitch", най-тежката от всичките...

   Дори "майския" ти календар да е за изхвърляне, не можеш да си сигурен, че краят наближава. Но знай, ако светът свършва, ще свършва с Killing Joke. Грандиозно!