KILLING JOKE - "Absolute Dissent"
2010, Spinefarm Records

Все пак, въпросната колекция от кавър версии не е повод да посветим настоящите редове на Killing Joke, тъй като тя се явява просто приятен бонус към луксозното издание на същинската причина да обърнем подобаващо внимание на лондончани, а именно първият им студиен албум от близо три декади насам, записан в същия онзи култов оригинален състав. Дори само този своеобразен риюниън на господата Jaz, Goerdie, Youth и Ferguson, осъществен "благодарение" на срещата на четиримата на погребението на Paul Raven (басист в Killing Joke от 1983 г. до смъртта си през октомври 2007 г.), би оправдал завишения ни интерес към "Absolute Dissent". След изслушването на съдържанието му, обаче, положението се променя драстично и нездравото любопитство отстъпва място на неподправен възторг, тъй като записът се оказва един от най-силните в цялата дискография на квартета. Дали причината се крие в разнищваното събиране на старите кучета, в натрупания през изминалите трийсетина години творчески опит или пък в глобалното затопляне - не е ясно, а не е и толкова важно. Важен е единствено фактът, че в "лицето" на "Absolute Dissent" си имаме работа с един действително качествен и "пипнат" във всяко отношение тежък, раздвижен, разнообразен и най-вече интересен индустриализирано-метализиран пост-пънк албум, предлагащ на слушателите и зарибяващи мелодии ("In Excelsis"), и зверски дълбаещи рифове ("Endgame", "The Great Cull", "Depth Charge"), и пропити от всемирна тъга епоси ("The Raven King"), и валякообразна метъл тежест ("This World Hell"), и китаризиран ню уейв ("European Super State"), и доближаващи се опасно близо до класическия пост-пънк композиции ("Here Comes the Singularity"), че дори и пост-реге експерименти ("Ghost of Ladbroke Grove")... Действително, като че ли всеки почитател на Killing Joke и изобщо на този тип музика ще открие в "Absolute Dissent" по нещо абсолютно безценно за себе си. И то по много.










Envy
Други ревюта на KILLING JOKE