MANOWAR - "Kings of Metal MMXIV"
2014, Magic Circle Music/Wizard

От "Warriors of the World" (2002) Manowar не са издавали силен албум. Презаписът на "Kings of Metal" не само не подобрява положението, а още повече разкрива немощта на групата. Все пак има нещо положително в цялата работа. И то е, че "Kings of Metal MMXIV" се доближава до концертните варианти на класиките. Малко по-тежки и с козметични промени в аранжиментите. Спестени са някои разточителни финала, гласът на Eric Adams е ясен и на ниво, но бляскавата слава отдавна си е заминала. Личи си и почеркът на Karl Logan, който се е опитал да внесе своята китара в композициите. Donnie Hamzik обаче издъхва, когато трябва да мине по стоманените стъпки на Scott Columbus.
Повечето нововъведения са дребни и в никакъв случай не показват оригиналност. "Hail and Kill MMXIV" е по-бавна, "The Heart of Steel MMXIV" започва акустично, в нея, както и в "Thy Crown and Thy Ring MMXIV", Eric Adams е по-лиричен, но вече не е онова гърло от миналото. Описът е преподреден. Когато обаче си свикнал с оригинала, песните стоят разхвърляно. На част от композициите леко са променени имената - тук-там е поставено по едно "The" и "On", или "The"-то се е превърнало в "Thy" или "А" и към всички е добавено римското MMXIV.
Новото издание всъщност е двойно. В края на първата и в цялата втора част е съставена от инструментали на седемте водещи композиции.
Другите най-явни промени са три: в "The Blood of the Kings MMXIV" са добавени нови стихове, в които се споменава България и още няколко държави, наред с всички останали, които са изредени в текста - за това свидетелства и обложката - родният флаг се вее редом до страните, които бяха спечелени от Manowar през последните години; "The Sting of the Bumblebee MMXIV" е съкратена с повече от минута и звучи повече от ужасно - бас и метроном, техничността на Joey DeMaio се е изродила в безцелност; "A Warrior's Prayer MMXIV" - Brian Blessed, който презаписва партиите на Arthur Pendragon Wilshire, е преиграл до невъзможност - поредния минус в новия вариант. Изненада е липсата на нова версия на бонуса от ‘88-ма "Pleasure Slave" - може би самодетрониралите се "Крале" се притесняват от феминистки избухвания… Единствено оркестралната версия на "Thy Crown and Thy Ring MMXIV" се е получила още по-мащабна, независимо че парчето участва и със свой метален вариант.
"Kings of Metal MMXIV" е огромна черна точка за групата. След "Warriors of the World" Manowar рязко тръгнаха надолу. Единственият светъл лъч беше "Battle Hymns MMXI". И по-добре повече въобще да не посягат към старите си диаманти, освен на концерти, разбира се. Резултатът със сигурност ще е повече от разочароващ, отколкото удовлетворителен за вярната армия от фенове.










Alatriste
Други ревюта на MANOWAR