MANOWAR - "The Final Battle I (EP)"

Последните години не бяха лесни за феновете на Manowar. Макар че все още са силни на сцената, "Кралете на метъла" не са вадили наистина силна нова музика от прекалено много време насам. "Warriors of the World" е страхотен албум – но излезе преди повече от десетилетие и половина. Немалкото добри моменти в "Gods of War" бяха удавени в речитативи и оркестрации каквито никой не очаква и не иска от създателите на песни като "Hail and Kill" или "Wheels of Fire". EP-то "Thunder in the Sky", излязло през 2009-а, беше доста приятно, но с него дойдоха и обещания, които така и не бяха изпълнени. "The Lord of Steel", последният засега дългосвирещ албум на групата, си имаше своите проблясъци, но липсата на амбиция и ужасната продукция просто го съсипаха.

   При все това, когато на 22 март тази година излезе новината, че в края на месеца Manowar ще издадат първото от трилогия EP-та с нова музика, сърцето на огромния фен, чиито думи четете в момента, се изпълни с радост. Още повече, че този път барабаните са изсвирени от наскоро присъединилия се към групата Anders Johansson, познат от HammerFall и човек, оставил голяма следа в тежката музика. Може би тези хора ще припомнят на почитателите си, на света и на самите себе си, че са Кралете на тежките и бомбастични композиции и наивната, но грабваща емоция... Дали успяват?

   Може би. Неопределен отговор, но основното, което деветнайсетте минути на "The Final Battle I" постигат, е да дадат обещания, чието изпълнение тепърва трябва да чакаме. Оркестровото интро "March of the Heroes into Valhalla" навява спомени за "Gods of War", но пък звучи наистина епично и неслучайно Manowar вече откриват концертите от прощалната си обиколка именно с него. Първата песен "Blood and Steel" е скоростна и интересно разгърната композиция, в която става ясно, че младият китарист E. V. Martel, с когото групата замени Karl Logan заради проблемите със закона на последния, си заслужава мястото в групата. Следващата, "Sword of the Highlands", е балада, даваща на Eric Adams възможност да покаже, че гласът му е все така силен, макар че вокалистът скоро ще стане на шейсет и седем години. Малко не ѝ достига, за да се нареди до "Heart of Steel" или "Master of the Wind"... За финал остава "You Shall Die Before I Die" – оркестър и хор преливат в нещо бавно и тежко, в което вокалите са поверени на Joey DeMaio. Басистът всъщност не си прави труда да пее – вместо това крещи със същия патос, с който произнася речите си на сцената. Интересно парче и лесно за запомняне, дори само защото Joey изкрещява заглавието десетки пъти, но надали ще се хареса на всички.

   В огромна степен "The Final Battle I" звучи като идейно продължение на "Thunder in the Sky" и, също като него, обещава нещо голямо в бъдеще. Дано този път го получим.

   На 16 юни тази година прощалното турне на Manowar ще мине и през България. Последният концерт на групата у нас ще се проведе в зала "Арена Армеец" в София.