MANOWAR - "Gods of War"

Никога няма да забравя как в ученическите си години купувах странички за Manowar от "Metal Hammer" на парче, давайки няколкодневните си джобни за две-три дребни снимки и статии на немски, от които бъкел не разбирах. Нито как събирах не по-евтини ксерокопия на текстове, преснимани от плочи и после ги четях и препрочитах до наизустяване. Как въртях аудиокасетите с албумите на "Кралете" ден и нощ, докато лентата им не се изтъркаше... И не мислех за бъдещето, но то някак си има свойството да идва, независимо очакваш ли го или не... И те поглъща неусетно, докато не почнеш да не си представяш как си живял без mp3, кабелна телевизия, мобилен телефон и прочие постижения на научно-техническия напредък. Но от време на време се случва нещо, което те кара да спреш и да си спомниш с носталгия "добрите стари времена".
   Един такъв повод за мен е новият ... албум (?) на Manowar. Новата творба (?). Не - новото издание (защото за мен то не е пълноценен албум, нито творба), озаглавено "Gods of War". Първа част от концептуална поредица, посветена на Северните богове на войната. Тук възниква въпросът да не би отделните части да са разделени не тематично и хронологично, а инструментално и в този първи диск да са набутани всичките клавири, оркестрации и речитативи, гарнирани с малка доза китари, барабани и вокали? Отговор ще получим при следващите издания, а сега да се съсредоточим върху конкретното такова. Основното в него са симфонични елементи, хорове и речитативи, но които в сравнение например с "The Crown and the Ring" и "The Warrior's Prayer" от далечната 1988-а, са реализирани така, че звучат като упражнения на гимназисти от музикално училище със среден успех. И още по-лошо - сякаш Manowar подражават на своите ученици Rhapsody Of Fire. Отделно от това, всички симфонични и хорови пасажи в "Gods of War" са създадени със синтезатори и ефекти, вероятно не защото Manowar не могат да си позволят истински оркестър и хор, а за да не се смеят техните диригенти и музиканти на елементарните, дори бутафорни постройки, за които думата "композиция" би била твърде ласкателна. Като капак е включено модифицирано повторение на самата "Warrior's Prayer", като че изпълнено в някоя забавачница, а при положение, че автоцитатите в песните на Manowar отдавна не са модна тема, просто няма как да не правим паралели с по-старите албуми, от което "Gods of War" може само да загуби. При него през по-голямата част от времето човек остава с впечатление, че слуша звука, дори не саундтрака, на третокласен фентъзи филм или мюзикъл, но без образ. С подозрителното времетраене около 73 минути, при положение, че един обикновен компактдиск побира до 74 мин. музика...
   Все пак, за протокола трябва да отбележим, че в изданието има и няколко пълнокръвни парчета с по-бърз ритъм, напомнящи някогашната стоманена мощ на Manowar. Но и те в болшинството си са бледо подобие, не само на класическите песни на групата от 80-те, а и на по-нови менъуорски химни от 90-те години. И докато в предния албум - "Warriors of the World" се забелязваше едва началната фаза на пълно изчерпване, сега вече то достига кулминацията си.
   Съзнавам, че никоя група не може да прави същата музика като тази през 80-те и началото на 90-те, но ми е много трудно да приема, че банда като Manowar може да се вдетинява и да се излага по подобен начин в настоящата 2007 г.