MANOWAR - "The Lord of Steel"

"Other bands play - Manowar kill!" - така звучеше Заветът на "Кралете на метъла" от далечната 1988 г. Едва ли има фен по света, който да не си припявал, татуирал и драскал по чиновете в училище тези думи. Дори и най-закоравелите "хейтъри" трудно можеха да оборят това високопарно твърдение. Защото тогава Manowar наистина бяха на върха. Защото знаеха как да излязат победители от всяка битка за "истинския" метъл. Защото те бяха най-шумната група на света, с брилянтен звук и неповторимо сценично присъствие. А колко тъжно звучи всичко това сега, особено когато говорим за слава в минало време.

   Когато става въпрос за Manowar, нещата винаги са стояли по по-различен начин - силно обичани или мразени, те съумяват да владеят публиката, макар да имат ограничен запас от думи и теми в творчеството си. Независимо дали си "трю" или "анти-трю", независимо дали само "ги понаслушваш от време на време" или знаеш "две-три песни", никой не може да отрече, че те са една от бандите имащи най-значим принос за съвременната метъл сцена. Също така е ясно, че когато една банда има повече от 30 години история, трудно може да създаде неповторим шедьовър. Трудно, но не и непостижимо. Лошото е когато реши, че може да продължи да прави едно и също през годините, без то в един момент да втръсне до безобразие и на най-върлите фенове. Тогава вече клони по-скоро към самозабрава и творчески застой. В крайна сметка всяко нещо си има граници и мисля, че и дори най-ревностните последователи на групата ще се съгласят.

   "The Lord of Steel" определено не е концептуалния албум, замислян първоначално от Manowar (дори и самото заглавие трябваше да бъде "Hammer of the Gods"). Тази промяна се наложи и от решението за пренаписване на целия материал, което групата взе след завръщането на оригиналния барабанист Donnie Hamzik. Всичките тези изменения изостриха апетита на феновете, очакващи грандиозното завръщане на своите идоли. Няма и как да бъде иначе - след 5-годишна пауза не само нетърпението, но и критериите са в сериозно завишени количества. Именно за това предложената от групата порция праволинеен хеви метъл с посредствени текстове, гарнирана с нетипичен нискочестотен звук, е меко казано, незадоволителна. Странно е и решението за по-активно участие на баса на Joey DeMaio, което постепенно прераства от намеса с умерено изразен дисторшън, в отявлено дразнещо бучене. Опитите за постигане на по-оригинално звучене, макар и успешни, изиграват лоша шега на бандата, променяйки цялостния й облик. Така ставаме свидетели на недопустим парадокс - най-шумната метъл група на света, не само използва, но и предлага на феновете си некачествен звук.

   Откриващата едноименна песен първоначално вдъхва надежда, че макар и с различно звучене, групата има с какво да ни изненада. Вместо това обаче следващите парчета ни въвличат в монотонно средно темпо, прогресивно клонящо към все по-тежко и еднообразно звучене. Стряскаща е посредствеността и откровената безидейност на песни като "Born in a Grave", "Touch the Sky", както и епопеята "Black List", отправяща предизвикателство и към най-изявените поклонници на групата. Глътка свеж въздух се оказва вече познатата "El Gringo", която освен че напомня кои всъщност са Manowar, се отличава и с неизменно по-добър звук. Сякаш парчето изтръгва от унеса монотонно звучащия албум и едновременно с това, като че изобщо не е част от него, превъзхождайки го по звук и качество. Дори финалното парче "Hail, Kill and Die" не е в състояние на премахне горчивия привкус, оставащ след цялостното възприемане на "The Lord of Steel".

   Безспорно Manowar заслужават уважение за всичко, направено от тях през годините на сцената, както и за неповторимото отношение към вярната си публика. Жестове като изпълнението на песента "Father" на 16 различни езика и незабравимото усещане, от огласящия сцената български химн, несъмнено ще останат в съзнанието на доста поколения метъл последователи. Но за да владеят както сцената, така и сърцата на феновете си, е крайно време "Кралете" да престанат да живеят с миналото си величие. В противен случай "царуването" им ще се превърне в пародия.