MARS VOLTA, The - "Octahedron"
2009, Mercury Records

Съвсем в реда на нещата - представата на Cedric Bixler-Zavala и Omar Rodriguez-Lopez за "акустичен албум" коренно се разминава с тази на критиката. Реално погледнато "Octahedron" е почти изцяло електрифициран и в него няма нито едно напълно акустично парче. Но при положение, че наистина се явява бялата лястовица в рамките на цялостното им творчество, можем (дори и с известни условности) да се съгласим с особеното мнение на авторите му.
Едва засмукал първия Валидол слушателят вече е изправен очи в очи с благото алтер его на шизо-прогресарите, намерило своето великолепно проявление в наложилия се като хит втори сингъл "Since We`ve Been Wrong". Куплетът му се точи като мед от лъжица по небцата ни, а сладките му жилки омотават рецепторите в меки възли, за да могат безропотно да посрещнат атаките на гарнирания с ароматни подправки припев. Възползвайки се от сладострастната им парализа бандата не пропуска момента да източи малко кръвчица от суровата ни плът, просвайки я върху нагорещената повърхност на "Teflon". Парчето е една от няколкото композиции в албума, които са в средно темпо и притежават почти пълен набор от the-mars-volta характеристики. Вследствие на което по хлъзгавия му подиум ще се подрусат с удоволствие дори ортодоксалните зомбита, за които актуалният баладичен албум е чиста загуба на време и енергия. Същото важи в пълна степен и за първия сингъл - "Cotopaxi", който изненадващо отприщва вулканичната си мощ направо под носовете ни. Нажежената от рифовете на Omar земна маса изсмуква дъха от гърдите ни. Обладаният от нечисти сили шеметен тропот в стил John Bonham повива заглъхващите ни хрипове в пелена от ситен прах, докато бляскавите шипове в гърлото на Cedric мумифицират въображението ни и го препарират сред останките на изригналата планина от звуци.
Докато мозъкът в костите на вкаменелостите е все още топъл дефибрилаторът "Halo Of Nembutals" благоразумно събужда искрите в него с носталгичния трепет по някой особено способен дилър от миналото. Оплакваческото настроение подклаждат двете най-протяжни жалейки в "Octahedron" - "With Twilight As My Guide" и "Copernicus". Те маркират трасето си през непознатите елегични дебри като разхвърлят след себе си сърцераздирателни вопли вместо трохи. За да не могат гарваните - пазители на изпречилия се на пътя им гробищен парк "Desperate Graves", да ги изкълват и да оставят формацията вечно лутаща се в Чистилището.
Процеждащата се от порите на закриващата "Luciforms" знойна диаболичност е красноречивото доказателство, че дори когато са се кротнали удобно на полегатия бряг The Mars Volta не свиват нокти. Остриетата на тексаската ножица за перикардиални разрези са остри като бръснач и това прозира, независимо дали зъбците им се забиват в чужда плът или изрязват контурите на собствената си многоликост. Вследствие на което изобщо не бива да ни учудва фактът, че в "Octahedron" дуетът осъществява следното (обратно на правата логика) упражнение - докато умното се налудува, лудото се наумува.










Violator
Други ревюта на MARS VOLTA, The