MARS VOLTA, The - "The Bedlam in Goliath"

Опитвали ли сте някога психеделичен тюрлюгювеч? А имам баялдъ по тексаски? А неравноделно друсан кебап?
   Ако не сте, ще можете да вкусите от тази нетипична екзотика, посягайки към новия албум на The Mars Volta. И ще видите, че освен великолепни музиканти, Cedric Bixler-Zavala и Omar Alfredo Rodriguez-Lopez са изобретателни гастрономи с афинитет към пикантните подправки и мистичните бъркочи.
   Появата на "The Bedlam in Goliath" на бял свят наистина е резултат от съприкосновението на двамата шантави експериментатора с ориенталската митология. Официално албумът е вдъхновен от поредица спиритични видения на авторите, но лично аз подозирам, че новият дилър по местообитание на бандата е много, ама много разтропан! Адски трудно е да съсредоточиш вниманието си върху този наситен хаос от звуци и ритми. Улавянето на музикалните теми и мелодии в преобладаващата част от парчетата е предизвикателство, съизмеримо с това да търсиш игла в купа сено. Но пък удоволствието от (евентуалното) откриване на тънката нишка и проследяването й през гъстата музикална растителност, би могло да бъде неимоверно голямо, стига слушателят да се постарае достатъчно.
   Писъците на Cedric, регулярно изригващи изпод кипящата микстура от всевъзможни звуци на полудели инструменти, са основният детонатор в бомбастичното звучене на албума. Спокойно и право пеене почти няма. Преобладават фалцетите и парещите в ушите крясъци тип "Geddy Lee". Чистите вокали много често са нарочно зацапвани с ефекти и вокодерни украси във всевъзможни бленди.
   За да няма почти никакви прави тактове или обичайни размери, които случайно да вземат да ни успокоят, се грижат галопиращите ударни на Thomas Pridgen и Marcel Rodriguez-Lopez и наелектризираният бас на Juan Alderete. Последният добре се е постарал да забележим няколкото ниски фрий джаз поклона към титана Jaco Pastorius. Изобщо, джазът има масирано присъствие в "The Bedlam in Goliath". Хаотични бъркотии съпътстват всяка поява на духови и класически струнни инструменти.
   "Goliath" логично е колосът на албума. Тук пък King Crimson влиянията са осезаеми и се изразяват най-вече във водещата роля на китарата. За разлика от останалите парчета, където няма надмощие на отделен инструмент, на преден план изпъква отчетлив риф, който макар и видоизменяйки се често, държи фронта през цялото време. Промазани китарни сола разделят всяка от нерегламентираните части на пиесата.
   Фънкарската сатира "Agadez" ще бъде приятна изненада за феновете на Frank Zappa. По нещичко за себе си ще открият също и почитателите на ембиънта, нойза, експериментална електроника...
   Любопитна забежка встрани е парчето "Soothsayer", чиято рамка е почти изцяло решена в ориенталски стил. Автентични източни инструменти извиват глас в екзотичен ритъм и бавно се разстилат по повърхността на песента, благоуханни и мазни като дим от наргиле.
   Макар и шеметен като турбина в атомна електроцентрала, "The Bedlam in Goliath" няма да ви зареди с енергия. Напротив - ще ви изцеди. Албум за мазохисти с издръжлив слух, които не търсят непременно първичната наслада и неподправеното удоволствие от музиката.