MOONSPELL - "Extinct"

"Extinct" със сигурност ще зарадва феновете на Moonspell. С него португалците отново показват, че ненапразно са сред най-големите имена в готик метъла. Албумът е прекрасно композиран, разнообразен, изпълнен с идеи, тежък и мрачен.

   С други думи, "Extinct" е точно това, което се очаква от него. А се очаква много. През годините Moonspell не спряха да експериментират, не спряха да търсят нови хоризонти и в музиката им влязоха елементи от всеки метъл жанр. Това не се е променило – в "Extinct" се преплитат пауър, прогресив, готик, дуум, симфоничен метъл и дори джаз и електроника, редуват се чисти и харш вокали, агресия и фин инструментализъм. Без да изпада в излишна претенциозност, албумът е един от най-разнообразните в музикално отношение за тази година и това става ясно още с първата песен, "Breathe" – хипнотизиращото начало прелива в тежка и разчупена композиция, която не спира да поднася изненади – темпо и настроение се променят непрекъснато, а вплетените ориенталски мотиви превръщат песента в нещо наистина незабравимо. Следващата, "Extinct", е привидно доста по-елементарна, но простият маршов ритъм дава възможност на всички в групата да покажат уменията си. Ориенталските мотиви се завръщат в "Medusalem", за да запратят слушателя в съвсем различна посока...

   Изброяването обаче е безпредметно. Всяка песен в "Extinct" носи различни идеи и различно настроение. Изненадите, както стана ясно, не са никак малко, но всичко в албума е подчинено на звученето, което Moonspell развиваха през годините. Характерното за творчеството на португалците противопоставяне на тъмнина и светлина намира своето изражение и в новия албум. Докато в "Alpha Noir/Omega White" двете бяха разделени едно от друго в отделните части на албума, тук те се преплитат непрекъснато, навсякъде, във всяка минута. За това спомага най-вече гласът на Fernando Ribeiro. Вокалистът преминава без усилие от омагьосващо чисто пеене в агресивно екстремно дране – и то с такава лекота, че в песни като "Dying Breed" или "Extinct" сякаш пее в дует сам със себе си. Инструменталистите, разбира се, не му отстъпват. Ритъм секцията на барабаниста Miguel Gaspar и басиста Aires Pereira е просто убийствена – разнообразна, разчупена, виртуозна... Същото важи и за работата на клавириста Pedro Paixao и китариста Ricardo Amorim – двамата демонстрират, меко казано, респектиращо майсторство през цялото време и зареждат албума с епика.

   В крайна сметка, "Extinct", в рамките на това, което Moonspell си поставят за цел, просто няма слаби места. Няма излишни моменти и нищо не му липсва. Прекрасно композиран и перфектно балансиран, албумът е задължителен за всеки фен на групата и жанра.