MOONSPELL - "Night Eternal"

След като прелетя надлъж и нашир над сума ти метални поля и гори, бялата лястовица на екстремната музика все пак сви гнездо. Не, изобщо не искам да кажа, че Moonspell са се уморили или кротнали. Още по-малко, че са станали домошари. Напротив - кипят от злостна енергия и вземат купища скалпове по живите си участия (прочети статия за концерта им в Букурещ). Просто новата перла в короната на готик метъл кралете - "Night Eternal" е шлифована по формулата на последната им авторска творба - "Memorial". А досега португалците като че ли не работеха схематично. Променяха се с всяка поредна стъпка, като същевременно успяваха да запазят спонтанността на оригинала. Но музиката, освен всичко друго, е и бизнес, а в него има неписано правило, че чарковете на отлично работещ механизъм не бива да бъдат размествани. Поне за известно време.
   Въпреки че в "Night Eternal" няма някакви фрапантни изненади от стилова гледна точка, сам по себе си той (отново) е доволно разнообразен. Смазващи катедрални песнопения с тежък мирис на тамян, средновековни догми и прокрадваща се чума, надвисват над цитатите от Апокалипсиса, които Fernando Ribeiro нарежда в началото на "At Tragic Heights". И в момента, в който пред очите на слушателя почти изкристализира образът на умопомрачен кардинал от Великата инквизиция, забелил очи в сектантски разговор с отвъдното, стартира музикалното кръвопролитие. Ако преди да се впусне в битката с пъклените създания, някой си е мислил, че има шанс да оцелее в касапницата, убеден съм, че чувайки заглавната песен, е оставил всяка подобна надежда. Това е един от най-бруталните тушове, в които Moonspell някога са тръшвали феновете си. Заедно с "Moon in Mercury", където ревът на фронтмена звучи така твърдо, сякаш е изсечен от гранитна скала, са двете най-сурови композиции в албума. Припевът на "Night Eternal" е толкова стъписващо тежък, че все едно е стъпил на гърдите на жертвата и не й дава да си поеме въздух, докато не заглъхне. Женски вокали следват клавирния мотив и се увиват около бесните змии, стрелкащи се от фернандовото гърло, но вместо да ги задушават в прегръдката си - изострят още повече отровната им сила с контрастната си мекота. Мощни рефрени изригват и в "Shadow Sun", и в "Here Is a Twilight", с тази разлика, че куплетите на тези песни не са подплатени с рифови подложки. Вместо да буйства, китарата разчупено разлага тона под игрив барабанен ритъм, а във финалните им части слушателят може да отмори за кратко, отпускайки се в обятията на мелодични китарни многогласия с едва доловими траш и хеви метъл привкуси. Вокалите във въпросните пасажи са предимно чисти. На места проплакват с тънки алтернативни окраски, а другаде шепнат тайнствено и подготвят слушателя за няколкото момента на върховна сладострастност, които предстоят. Най-забележителният от тях носи името "Scorpion Flower" - не песен, а каменна роза, която разлиства отровната си пъпка пред очите ни, пробудена от нежния глас на Anneke van Giersbergen (екс-The Gathering). Стеблото й се огъва под звучите на атмосферичния аранжимент, а върховете на студените й бодли проблясват из мраморната паст на Fernando. Професионалната конструкция и умелото продуциране също са част от предпоставките, които превърнаха песента в безапелационен хит, още преди албумът да излезе на пазара. Пищният й видеоклип спокойно би могъл да бъде въртян по музикалните телевизии, без притеснение, че ще смути захаросаните мозъци на зрителите им. Подобна горчива сласт чуваме и в "Dreamless (Lucifer and Lilith) ". Тя е не по-малко прелестна готик балада от "Scorpion Flower", но някак незаслужено линее в сянката на размазващия сингъл.
   В мрежа от спираловидни китарни нишки, споени по между си от редуващи се чисти и ревящи вокали, се гърчи "Spring of Rage". Мощно китарно присъствие има и в закриващата елегия "First Light". Дори няколко чисти сола се прокрадват между внушителните пластове на песента, чиято погребална атмосфера се нагнетява основно от развихрящите се с напредване във времето хорови и клавирни ридания. Гласът на Fernando гравира тази мрачна сплав, порейки я безжалостно с до болка познатото ни дет метъл сечиво, неподражаемо маскирано като блек такова.
   На лунатиците, които с радост биха ослепили душите си, принасяйки ги в жертва на муунспеловата безкрайна нощ, препоръчвам непременно да чуят и бонус композицията "Age of Mothers" от "Limited edition"-a на албума. Именно тя нанася последния щрих в библейско-матриархалната гротеска, наречена "Night Eternal" и залоства портите адови след себе си. За вечни времена.