MOONSPELL - "Under Satanae"

Moonspell несъмнено са яхнали вълната в последните няколко години. Албумите им са един от друг по-силни, продават се чудесно, а името им отдавна се спряга като на една от групите законодатели в готик метъла.
   Подозирам, че успехите им са плод от сделка с Лукавия, защото огнените португалци са решили да посветят именно на него последната си продукция, презаписвайки най-старите си парчета. А те до едно са на тази пъклена тематика.
   "Старата песен на нов глас" е недолюбван от феновете и критиката похват. Когато някоя банда прибегне до него или до правенето на кавъри, неминуемо бива заподозряна в творческа немощ и получава обвинения в това, че прави комерсиални трикове. В случая обаче не бива да забравяме, че говорим за група, която се разви неимоверно много през годините, преброди почти всички метъл стилове, припозна купища изразни средства. В този ред на мисли - не е безсмислено и си струва да се чуе, как звучат от днешна, доста по-зряла гледна точка някои от суровите парчетата на Moonspell. Така поне всеки ще може да прецени за себе си кога точно заклинателите продадоха душите си на дявола, още в началото на пътя или на някоя от отбивките.
   Ако някой режисьор реши да филмира дантевия "Ад", би могъл спокойно да използва "Under Satanae" за саундтрак. Ще разполага с материал за всеки от кръговете на ада, че и отгоре. И наистина - албумът започва сравнително меко, но колкото по-дълбоко нагазваш, толкова по-силно се усеща миризмата на сяра. Условно се дели на три части, първата от които се явява презаписаното култово EP "Under the Moonspell". Тук има повече свободни пространства и дори свеж въздух. Между пълнокръвните композиции избуяват кратки ренесансови акустични импресии - откриващата "Halla alle halla al rabka hall", "Interludium - incantatum Oequinoctum" и закриващата "Chorai Lusitania", която е изсвирена на старинен струнен инструмент. Гарнирани са с южняшки мотиви и определят пулса на същинските парчета в тази част, които са построени в подобна екзотична стилистика.
   "Tenebararum oratorium" - "Andamento I - Erudit compendyum" и "Andamento II - Erudit compendyum" препускат в енергичен огнен ритъм. Когато от време на време мощният китарен саунд и гръмовните вокали се отдръпнат назад, под тях разцъфтяват топли средиземноморски мелодии, подклаждани от готически хорови напеви и меки женски вокали. Полюсните настроения правят общата музикалната атмосфера изключително разнообразна.
   Неподражаемите вокали на Fernando добавят ярък щрих в пъстрата музикална картина. През повечето време фучат в грохотна дет стилистика, но се редуват с чисто плътно пеене, с басово индустриално боботене, с цинични изблици на смях и мощни траш ревове. В "Opus Diabolicum" дори чуваме магьоснически речитатив на древен език, последван от еротични стонове.
   Във втората половина на албума облаците се сгъстяват. Тук са намерили място по-мракобесните парчета от първите години - блек метъл есенцията на Moonspell. С приближаването на развръзката звукът на китарите става все по-режещ, вокалите - все по настървени, а заклинанията - по-трескави. Клавирите вече не чертаят светли отблясъци, а безстрастно отмерват китарните откоси.
   Единственият слънчев лъч се прокрадва в "Ancient Winter Goddess", където е загатнат кратък мотив от класическата пиеса на Бах "Bouree", позната на рок феновете повече от интерпретацията на Jethro Tull.
   Последното стъпало преди дъното е оголената до кокал "Serpent Angel". Единствената песен, която бандата записва под името Morbid God. Камбанният звън в средата на парчето сякаш започва да отброява последните секунди преди да настъпи полунощ - мигът, в който отритнатият ангел ще се надигне в пламъци.