NAZARETH - "Big Dogz"

Едва три години след успешния "The Newz" шотландците отново издават албум. Не им се чакаха десет. Самият "Big Dogz" няма претенциите да е нещо уникално. Това е по-скоро един тежкарски албум. Създаден и записан от хора, които са постигнали всичко. И сега могат да разпуснат. "Big Dogz" е на светлинни години от нахъсания "The Newz", но това са все "Nazareth". По-улегнали, раздаващи го леко, без напрежение и опити за доказване.

   Представете си бар. Из въздуха се носи цигарен дим на талази. Ледът пука в чашите със скоч. Светлината е притъмнена, виждат се само силуети. Около масите - говор и смях. Някъде в дъното - бягащи билярдни топки. Витае онова усещане за добре свършена работа и заслужена почивка. Там, където е билярдната маса, две фигури обсъждат поредния удар. На столовете до тях Dan McCafferty разклаща чашата с кехлибарена течност, намъкнал тъмни очила и в без това тъмното помещение. В пепелника поредната димяща цигара, прави компания на десетина фаса. До него със самодоволна усмивка на лицето Pete Agnew следи опитите на младите си колеги Jimmy Murrison и Lee Agnew с билярдните пръчки.

   Това е просто една фантазия. Родена от близо 60-те минути здрав и в същото време лежерен рокендрол. В единадесет композиции Nazareth са уловили радостта от живота, красотата на дребните жестове и малките моменти, които осмислят съществуването. И след добре свършената работа са се отдали на удоволствията, които само чаша със скоч и пакет цигари могат да доставят.

   Песните в албума са дълги и бавни. При създаването им никой не е бързал да стигне до края - джемсешън в репетиционната, изсвирен с кеф и записан без допълнителна обработка. Първичното усещане, което носи искрената музика.

   Dan McCafferty е същият онзи вокалист, когото помним от класическите "Razamanaz" (1973) или "Hair of the Dog" (1975). Песните - просто не се нуждаят от коментар - рок облечен в блус, фънк и много грууви. И все пак още при първо прослушване над шестминутната "When Jesus Comes To Save The World Again" хваща директно за гърлото с госпъл влиянията, акустичната фолк китара и социалните послания. "Radio" връща лентата назад в миналото, когато новата музика е стигала до феновете чрез радиопредавания, а Интернет е бил в бъдещето. "Claimed" носи пълен екстаз. Рокерията "No Mean Monster" захвърля полираните дрехи на настоящето и с нахъсан ритъм и изтрещели вокали възражда първичния дух на рока.

   Nazareth го направиха! Отново! С младежкия ентусиазъм на Jimmy Murrison и Lee Agnew и опитът на побелелите Dan McCafferty и Pete Agnew прескочиха летвата, която сами вдигнаха с "The Newz"! Спокойно и без излишно напрежение. Като спортист, който вяврва в събствените си сили и в успеха!

   Но, колкото и да са спокойни, Големите кучета още могат да хапят. Тежкарски! Доказателството е "Big Dogz" - 22-рият албум на шотландците.