NAZARETH - "The Newz"

Ако този албум имаше с 4 или 5 песни по-малко, щеше да бъде съвършеният хард рок запис. И все пак ги разбирам шотландците за броя на парчетата - 10 години между два диска са си доста време. Но и явният пълнеж не може да скрие, че Nazareth не са забравили да пишат въздействащи песни. Завръщането е повече от добро. Е, в "The Newz" няма да чуете класики като "Love Hurts", "This Flight Tonight" или "Razamanaz". То и няма смисъл, защото онези песни веднъж вече са създадени и е безсмислено да им се правят копия. Но в самия албум има достатъчно композиции, с които Dan McCafferty, Jimmy Murrison, Pete Agnew и Lee Agnew могат да се гордеят и които да се превърнат в емблематични за групата. Такива са откриващата фънкария "Goin' Loco", радиоориентираната "See Me", мелодичната "Gloria", баладата "Dying Breed". "Liar" е типично хеви метъл парче с готин текст - размахване на пръст към Джордж Буш (интересно заглавие за песен, посветена на американския президент, нали?), а когато сте в колата, просто си пуснете "Keep on Travellin'". Ритъмът сам ще ви поведе по пътя. Запазената марка на групата - гласът на Dan McCafferty е все така свеж и пълен с енергия, на места продран, на други - лиричен и нежен. Китаристът Jimmy Murrison е намерил завладяващи рифове и сола, подкрепени от стабилната ритъм секцията - бащата и синът - Pete Agnew (бас) и Lee Agnew (ударни). "The Newz" е пропит от блуса и е едно интересно и вълнуващо пътуване във времето. Пътуване през най-добрите години на рока, когато всяка изсвирена нота се превръщаше в шедьовър. И докато по-голямата част от първите 12 песни са издържани в най-добрите традиции на мелодичната и твърда музика, то изненадите идват с последните две, по-скоро три, парчета. "The Gathering" е най-мрачната и най-тежка песен в албума. При това истински седемминутен шедьовър - смес от мрачния блус на Black Sabbath и отнесеността на Led Zeppelin. Китарите са ниско настроени и режещи, появяват се нетипичните за групата двукасови барабани, а над всичко това е крещящото и едновременно с това спокойно гърло на Dan McCafferty. Но това не е всичко, както се казва в едни популярни телевизионни реклами. След изключително нежната "Dying Breed", следва най-страшното - близо 5 минути тишина и тогава ударът е право в очите - започва най-шантавото парче сътворявано от Nazareth - саундтрак към филм за психично болни - на фона на бавен мачкащ и повтарящ се до полуда ритъм се преплитат речитативи на немски, истерии, шизофренично пеене, безплътни гласове, звуци от давене и на края за миг една спокойна акустична китара, като контрапункт на ужаса. Парче, поднесено като "hidden track", което би било по-типично за Rammstein. Nazareth ме отвяха. Тези "момци" без притеснения прекрачваха границите на хард рока и блуса и ей така, все е едно са си у дома по чехли, се разхождат из дебрите на по-екстремните стилове. Само си представете един по-тежък албум и върху него "полирания" от уиски и цигари глас на Dan McCafferty? Защото Nazareth имат потенциала да го направят. Примерът е пред вас. И на края - честито! Все пак "The Newz" излиза в годината, в която групата отбелязва кръглите 40 лазарника! Кой казва, че няма място за старите кучета, а?