OVERDAWN - "The World Only Ends When You're Dead"

Да издадеш три професионално записани албума за четири години е сериозно постижение за ъндърграунд група в България. След дебютния "Bleeding Wounds" от 2007 г. и последвалия го "The Prose Of Existence" от 2009-а (ревю), русенската метълкор машина Overdawn атакува отново с третия си студиен запис, озаглавен "The World Only Ends When You're Dead". Първото, което прави впечатление в новия албум, е обложката - професионално направена и с много по-интересна идея в сравнение с обложките на първите два диска. По отношение на качеството на звука също има забележителен прогрес."The World Only Ends When You're Dead" е записван в Русе, а основната отговорност за плътното и смазващо звучене е на китариста на групата Чефо, който е свършил много качествена и сериозна работа по албума. Дотук добре, остава да обърнем внимание най-важното - самите песни...

   Най-общото, което може да се каже за единадесетте парчета в този албум е, че са изключително разнообразни, запомнящи се и почти без изключения – много тежки. Всъщност, изключенията са мрачния клавирен инструментал "The Innocent Abandoned" и първата половина на "Live Together, Die Alone", която след леко баладичното начало, преминава в злобна метълкор касапница. В сравнение със старите записи, новото звучене на Overdawn е станало осезаемо по-твърдо, а свиренето е още по-технично. Групата е смесила по много успешен начин мелодичността на Killswitch Engage с мрачния звук на Heaven Shall Burn и бруталността на Suicide Silence. Парчето "Passion of Malice" например е чупеща врата траш/дет атака, "Solitary" започва бързо и мелодично, за да премине в брутална дет/грайнд сеч, а заглавното парче "The World Only Ends When You're Dead" е размазващ деткор. "Days When I Still Feel Alive" изненадва с клавири, които се вписват сполучливо като фон на иначе агресивните китари. Много енергия и мелодия има в "Into The Light" и "Minds Instead of Hearts", а "Miss Terror" отвява главите с насечени рифове и безупречни двойни каси. "Remember" е запомняща се комбинация от мелодичен шведски дет метъл и тежки бийтдаун части. Вокалите на Рижия са изключително разнообразни - чисто пеене, здрави ревове и на моменти дълбоки детаджийски изгрухтявания. Допълнителна тежест внасят и хоровете, и гост-вокалите в албума (Иван от софийската банда Redound участва в заглавното парче от албума). Като прибавим към всичко това и солидната ритъм секция (Ники - бас и Младен - барабани), крайният резултат е един железен албум.

   "The World Only Ends When You're Dead" е сбор от най-доброто, което Overdawn са композирали и записвали досега. Този албум по нищо не отстъпва за записите на много подобни групи, творящи на запад от България. Въпреки промените в състава си и вечно сложната ситуация във финансово отношение, Overdawn продължават напред и имат всички основания да се гордеят с новия си запис. Дано този албум предостави много нови възможности пред групата, защото отдадеността им на музиката заслужава да бъде възнаградена.