PRIMAL FEAR - "Rulebreaker"

Ако ви се е дослушал мелодичен хеви метъл с доза носталгия към осемдесетарските безхитростни времена и с ненатрапчиво пауър лустро – новият албум на Primal Fear "Rulebreaker" е точно това, което търсите. Творбата е лишена от философските проникновения на предшестващата я "Delivering the Black" (2014), но компенсира с по-голяма достъпност и директно звучене. Предвожданата от Ralf Scheepers банда е известна с вечната си дилема – да бяга ли от приликата си с Judas Priest или да направи капитал от нея. Причината за колебанието, опитът на вокалиста Scheepers да замени Rob Halford, остава все по-далече във времето, но се е превърнала във своеобразна стигма за групата. С "Rulebreaker" германците сякаш искат да покажат колко им е втръснало от тази история и са си направили албум "за душата". Изсвирили са и са изпели това, което им е приятно, без да ги е грижа на кого и защо приличат. Песните са искрени, директни, без различни витиевати примамки за слушателя, но падат точно на място и ти се иска да натискаш газта до дупка. Ако пък не, може просто да си припяваш, защото това не е никак трудно с песните от "Rulebreaker".

   Заглавието напомня (може би съвсем съзнателно) на знаменитото парче "Jawbreaker" на вдъхновителите Judas Priest. Началната песен "Angels of Mercy", въпреки наименованието си, е безмилостна резачка и подготвя за това, което те чака - "The End Is Near" и "Bullets & Tears". Заглавното парче бележи края на най-агресивната начална част на албума, като "In Metal We Trust", въпреки декларативното си заглавие, прави преход към "по-спокойни води". Вече споменахме, че в "Rulebreaker" групата си е дала пълна свобода от търговски и рекламни трикове, така че струпването на най-хитовите и хващащи парчета в началото безспорно е едно от проявленията на този подход. Втората част на творбата "дава почивка" на слушателите, като включва три по-бавни парчета, които могат да се нарекат и "тежки" метъл балади - "We Walk Without Fear", "At War with the World" и "The Sky Is Burning". "The Devil in Me" и "Constant Heart" връщат темпото и компенсират лекото забавяне на инерцията от стартовите ударни композиции. Стандартното издание на диска завършва с песента "Raving Mad", а в специалните версии са включени и две бонус парчета - "Final Call" и "Don't Say You've Never Been Warned".