PRIMAL FEAR - "Delivering the Black"

Ако някой все още свързва талантливия вокалист Ralf Scheepers с все по-отдалечаващия се във времето неуспешен опит да "оглави" Judas Priest - вече е крайно време да преосмисли отношението си. Изявите на певеца с Primal Fear са достатъчно убедителни, а творбите на групата са винаги сред най-дискутираните пауър метъл албуми вече близо две десетилетия.

   След колебливото и клиширано издание "Unbreakable" (2012) с новия си албум "Delivering the Black" Primal Fear се представят в много по-добра светлина. Всъщност настоящото им творение е естественото идейно продължение на ударната сила, гарнирана с доза мистика, на "16.6 (Before the Devil Knows You're Dead)" (2009). Отново присътва мотивът с надиграване на смъртта и дявола, което е доза хазартен гъдел и определено допринася за интригата в творбата . Текстовете в "Delivering the Black" имат и известна философска насока, ненатрапчива и не особено претенциозна, но достатъчна да се забележи като още едно достойнство.

   Албумът започва безкомпромисно с парчето "King for a Day", нагнетява още напрежението с по-грубото и дирекно "Rebel Faction", след което "се разлива" на дълбоко и на широко с "When Death Comes Knocking". Последното парче, според нагласата си, някои ще нарекат "чук", а други - "проникновение". Това е една среднотемпова, дори баладична песен, която има невероятно хващаш припев и силно внушение, превръщащи я в безспорен хит в албума. За радост на слушателите хита има своите подгласници, но тук мненията е възможно да не бъдат единни. Сред безспорните фаворити са едноименното с албума парче "Delivering the Black", тежката, дори мъчителна "Road to Asylum", почти 10-минутният химн "One Night in December" и баладата "Born with a Broken Heart", изпълнена в дует с Liv Kristine от Leaves' Eyes.

   Трябва да добавим, че в албума липсва какъвто и да е пълнеж, а парчетата, които не бяха споменати имат по-традиционно и очаквано за групата звучене, което съвсем не ги прави по-лоши. Въпреки че "Delivering the Black" не е лек като внушения и атмосфера, той се слуша на един дъх, с очакване какво следва и какво ново ще предложи всяка нова песен. Героят на творбата е Ralf Scheepers, който раздава щедро вокалния си талант, но принос за зрялото и много стабилно звучене на албума имат всички от групата.